ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 15 май 2020 761 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Има ли характер на стопанска дейност продажбата на 5 имота в рамките на две години, ако продавачът запазва правото си на ползване в част от тях?

Фактическа Обстановка

Физическо лице извършва продажба на три недвижими имота в Софийска област през 2009 г. Лицето запазва вещното си право за ползване над апартамент, дворно място и построена в него къща. През 2010 г. лицето продава апартамент и ресторант. Лицето не подава ГДД за съответните периоди. НАП извършва ревизия и издава акт на лицето, с който му определя задължения за 2009-2010 г. в размер на 8 000 лв., с мотива, че е налице укриване на доходи. Данъчните посочват като причина фактът, че лицето е извършвало сделки с недвижими имоти с цел реализиране на печалба, а не ги е декларирало и не е плащало данък. Лицето обжалва ревизионния акт с мотива, че е извършвало продажбите с търговска цел.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 187 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРУСЯ ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

при секретар и с участието на прокурора Л. К. изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на И. Н. Г. срещу решение № 153/23.01.2018 г., постановено по адм. д. № 1100 по описа за 2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалба срещу ревизионен акт, с който са определени допълнителни данъчни задължения за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 7674,61 лв. и лихви за забава в размер на 4505,46 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения в тази насока са изложени в становище по съществото на спора и в писмени бележки. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт и да се присъдят направените от касатора разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена от главен юрисконсулт в дирекция "ОДОП" Пловдив, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и евентуално се прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред АС Пловдив е ревизионен акт /РА/ № Р-16001615004218-091-001/06.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната му и потвърдена част с решение № 354/06.06.2016 г. на директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в която на ревизираното лице И. Н. Г. са установени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ общо в размер на 7674,61 лв., от които 7414,63 лв. за 2009 г. и 163,08 лв. за 2010 г., както и лихви за забава върху тях в размер на 4505,46 лв., от които 4318,44 лв. за 2009 г.- и 78,15 лв. за 2010 г.

РА е издаден в резултат на осъществена ревизия на И. Н. Г., която е повторна в изпълнение на решение № 450/02.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив. Времевият обхват на тази ревизия е 2009 г. и 2010 г. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи/доходи като за такива данни са приети липса на счетоводна отчетност за получени приходи и съответно за направени разходи от извършвана стопанска дейност - покупко-продажба на недвижими имоти.

От събраните по делото доказателства, вкл. писмени документи, експертно заключение на вещо лице, както и от данните от ревизионния доклад, приобщен към същите доказателства, е безспорно установена фактическата обстановка по спора.

През 2009 г. РЛ е извършило продажба на три недвижими имота - 1. На 30.07.2009 г. - Дворно място от 730 кв. м в гр. София, заедно с построената в него сграда от 78,44 кв. м, за сумата от 41 195,20 лв., като продавачът си е запазил вещното право на ползване. Имотът е закупен на 29.07.2008 г. за сумата от 25000 лв., 2. На 30.07.2009 г. - ПИ от 430 кв. м по плана на гр. София, за сумата от 10 028,90 лв., като продавачът си е запазил вещното право на ползване. Имотът е закупен на 06.02.2006 г. за сумата 6550 лв. и 3. На 30.07.2009 г.- апартамент от 87,95 кв. м в гр. София, за сумата 72 886,90 лв., като продавачът си е запазил вещното право на ползване. Имотът е закупен на 17.11.2006 г. за сумата 40 388,30 лв.

През 2010 г. РЛ е извършило продажба на два недвижими имота - 1. На 17.12.2010 г. - Апартамент от 58 кв. м в гр. Габрово за сумата 25 100 лв., закупен на 31.08.2010 г. за сумата 24 900 лв. и 2. На 27.12.2010 г. - УПИ 1054 кв. м, ведно с ресторант, в с. Радилово, област Пазарджик, за сумата 3938,50 лв., закупен на 22.04.2005 г. за сумата 1665,30 лв. Имотите са продадени на физически лица. За осъществените продажби не са подавани подоходни декларации от РЛ.

При тези данни приходните органи правят извод, че РЛ е извършил поредица от сделки със собствени недвижими имоти като техния брой и системност сочат, че не са за задоволяване на собствени жилищни нужди, а с цел реализиране на печалба, т.е. лицето действа като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ и подлежи на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ като ЕТ, независимо, че не е регистриран като такъв. Други данни в тази връзка по делото не са събрани.

При тези фактически установявания, за да отхвърли жалбата на РЛ срещу РА, първоинстанционният съд е счел, че спорът е правен и се концентрира относно правилността на изводите на приходните органи относно характера на придобитите доходи от РЛ през 2009 г. и 2010 г. - дали същите имат характер на доходи от стопанска дейност и съответно правилно ли е формирана данъчната основа за облагане и е правилно ли е определен размерът на дължимия данък. Съдът е отчел наличието на системност при извършване по занятие на дейност с основна цел - постигане на трайни доходи и реализиране на печалба. Съдът е изследвал извършените покупко-продажби от РЛ за периода 2005-2010 г. и е отчел, че в този период от шест години РЛ е извършило шест покупко-продажби на имоти, от които три са на жилища и три - на парцели, за които е приел, че не са задоволяване на жилищни нужди на лицето и последваща инцидентна продажба предвид вида, броя на имотите, обстоятелството, че са на различни места - Габрово и София и предвид получените приходи в размер на 54 656,60лева. Приема за ирелевантно обстоятелството във връзка със запазеното право на ползване от РЛ като продавач за три от имотите /продадени 2009 г./ предвид получаването на печалба. С оглед наличие на системност в извършваната дейност, през сравнително кратък период от време, първоинстанционният съд намира за правилни изводите на приходните органи, извършили облагане на доходите на РЛ по реда на чл. 26, ал. 7 вр. с чл. 13, ал. 4 ЗДДФЛ /ред. към 01.01.2009 г./

скрито платено съдържание: 2143 думи;