ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

актуално 11 март 2020 352 уникалност: 85.5%

Правен Въпрос

Кога се счита, че работник, пострадал при трудова злополука, е проявил груба небрежност, водеща до съпричиняване на вредите?

Фактическа Обстановка

Работник работи по трудово правоотношение в автомобилен сервиз, на длъжност „Автомонтьор“. Съгласно длъжностната му характеристика работникът извършва ремонт на автомобили, след което ги тества, за да се увери в ефективността и качеството на ремонта. При тестване на автомобил работникът извършва пътно транспортно произшествие, при което получава тежки телесни увреждания, водещи до неговата смърт. Неговата майка завежда иск срещу работодателя за морални вреди, причинени вследствие на трудовата злополука. В съдебното производство с експертиза е установено, че пострадалият е виновен за настъпването на ПТП.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 83 думи;

ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Р.

ЧЛЕНОВЕ:

С. Б.

Б. Ц.

при секретаря Ю. Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 673 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение от 02.02.2011 г. по гр. д. № 2044/2010 г. на ОС Варна, с която е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ от [фирма] и от Н. А. И. в частта му, с която искът е отхвърлен до пълния му размер.

С определения от 24.11.2011 г. и от 08.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване по материалноправни въпроси, свързан с преценката за наличие за "проявена груба небрежност от страна на пострадалия", по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и относно преценката за определяне на справедливо обезщетение във връзка и с наличие на данни за "проявена груба небрежност от страна на пострадалия", по о съдът също се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.

Жалбоподателката Н. А. И. в писмено становище поддържа, че жалбата на [фирма] е неоснователна, но моли да бъде постановено решение по същество, като бъде уважен изцяло предявения от нея иск.

Жалбоподателят - [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че решението на въззивния съд в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 200 КТ е неправилно и следва да се отмени, като с оглед приложението на чл. 201, ал. 2 КТ следва да се определи обезщетение в по-малък размер.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да заплати на Н. И. сумата 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, от която е последвала смърт на сина й. Установено е по делото, че синът на ищцата-ответник по жалба и жалбоподател и [фирма] са били в трудови правоотношения, като първият е заемал длъжността "автомонтьор", с място на работа сервиз на "Пежо" - Варна. Установено е също така, че на 02.06.2007 г. при пътнотранспортно произшествие, синът на ищцата е получил тежки телесни увреждания, които довели до неговата смърт. Злополуката била призната за трудова с разпореждане на длъжностно лице по чл. 60 КСО на РУСО Варна, което е потвърдено с влязло в сила съдебно решение. Съдът е приел, че съгласно длъжностната характеристика за посочената длъжност пострадалият е следвало да извършва качествена поддръжка и ремонт на обслужваните автомобили, а една от основните му отговорности е била да се увери в пълнообемността, качеството и ефективността на работата. Констатирано е, че с Постановление от 07.11.2007 г. е прекратено наказателното производство по дело, водено срещу пострадалия поради неговата смърт, като в експертизата по следственото делото прието, че при излизане от десен завой лекия автомобил е загубил напречна стабилност и се ударил в средна лява гума на бетоновоз, като ударът между двете превозни средства бил изцяло в лявата пътна лента за движение на лекия автомобил. Извод за това, че пътнотранспортното произшествие е изцяло по вина на пострадалия, който е управлявал автомобила с несъобразена скорост, е направен и в заключението на тройна съдебно-автотехническа експертиза, приета по делото от първоинстанционния съд.

При тези данни въззивният съд е приел, че е налице основанието на чл. 200 КТ за ангажиране на обективната отговорност на жалбоподателя за неимуществени вреди, причинени на ищцата от смъртта на нейния син в резултат на претърпяната от него трудова злополука на 02.06.2007 г. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, като е изложил съображения, за това, че грубата небрежност се изразява в особено субективно отношение на пострадалия към неговите действия - предвиждане на настъпването на вредоносните последици, при което да се е надявал, че ще успее да ги предотврати. Прието е, че не се установява, че при нарушаване на правилата за организацията на работата, у пострадалия да е формирана представа, че може да настъпи вредоносния резултат, независимо, че е управлявал автомобила с несъобразена за пътния участък скорост, но тава обстоятелство не може да се квалифицира като умишлено причиняване на увреждането по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ или груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, поради което отговорността на работодателя по чл. 200 КТ не би могла да бъде намалена, на основание чл. 201, ал. 2 КТ.

скрито платено съдържание: 1433 думи;