ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

актуално 11 март 2020 423 уникалност: 96.9%

Правен Въпрос

Може ли съдът да приеме, че е налице груба небрежност на работник при трудова злополука, когато работодателят не е осигурил необходимите безопасни условия на труд, като в тази връзка се съобрази и значението на инструктажа?

Фактическа Обстановка

Работник, назначен в предприятие преди 4 месеца, претърпява трудова злополука. Тя става в производствен цех, при опериране с механична преса. В опит да извади заклещен детайл с голи ръце, в противоречие с правилата за безопасност, по невнимание работникът стартира пресата с тялото си. В резултат на това машината частично премазва ръцете му. При този вид машини е предвидено оборудване със защита, която изключва машината автоматично, в случай че тялото на работещия навлезе в нея. Това устройство не е било монтирано на посочената преса.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 114 думи;

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. И. изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 251/2017 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е по касационна жалба на М. Н. Г., чрез адв. А. Г. от САК, срещу решение № 82 от 07.07.2016 г. по в. гр. дело № 169/2016 г. на Окръжен съд - Монтана, отменил в една част решение от 96.04.2016 г. по гр. д № 66/2015 г. на Ломски районен съд и обезщетил ищеца за травматично увреждане от настъпила трудова злополука при условията на чл. 200, ал. 1 КТ, като е приложен чл. 201, ал. 2КТ. Злополуката, призната за трудова е настъпила на 09.02.2014 г. при работа на ищеца с механична преса за студена обработка на метали в ответното предприятие.

Обезщетението за причините травматични увреждания, болки и страдания, което въззивният съд съответно е определил по справедливост на 50 000 лева, е намалено наполовина поради проявена от ищеца груба небрежност. Въззивният съд е приел принос на пострадалия за трудовата злополука, тъй като при осъществяване на трудовата си функция като „оператор преса-метал“, знаейки правилата за безопасност за работа с механична преса, за които правила е бил инструктиран, М. Н. Г. ги е нарушил. Без да прояви дължимата грижа за здравето си, е поставил пулта за управление в непосредствена близост до пресата, опитал се е да извади детайл от матрицата на машината като не е използвал предписания помощен инструмент - клещи, поставил е ръцете си в работната зона на пресата, в същото време по невнимание е натиснал с тялото си бутоните на пулта за управление и пресата е започнала своя ход надолу, като е притиснала ръцете му, довело до смазването им в областта на дланите и китките. При оценката на това поведение въззивният съд е изтъкнал признаците и квалификациите, възприети в съдебната практика при определянето на „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Обжалва се отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди над присъденото при тези условия обезщетение от общо 23 740 лв., до предявения размер от 50 000 лева, със законните последици.

Касаторът е обжалвал решението като незаконосъобразно и необосновано. Не е отчетено различното съдържание на термина „ съпричиняване“ в общя случай по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в този на трудова злополука. Въззивният съд е изтъкнал и преценявал съпричиняване като не е съобразил, че при трудова злополука не всяко действие на пострадали във връзка с вредоносния резултат може да се квалифицира като принос, а само ако увреденият е проявил груба небрежност. В касационната жалба се изтъква, че пострадалият не е проявил упоменатата най- тежка степен на небрежност. Решението е необосновано предвид неоценяването на обективно установени по делото обстоятелства. При липсата на надлежно извършен инструктаж заради липсата на яснота относно рисковете на извършената работа, при липсата на надеждни системи за защита на съответното работно оборудване, поведението на пострадалия не може да се третира като небрежност, още- по малко такава по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Съображения са развити в жалбата и по същество в съдебно заседание от пълномощника на ищеца. Претендират се разноски.

В писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощник адв. Д. Ц. оспорва жалбата. В случая работникът е бил инструктиран, но не е положил грижата, която и най-небрежният човек зает със съответната дейност би положил. Лице, което е инструктирано как се работи с пресата, което знае че пулта е направен подвижен за да може да се премести в страни когато трябва да се вземе заседнал детайл и на което са осигурени клещи с дълго рамо, които да използва при заклещване на детайл, едва ли би проявило такава небрежност: да се протегне през пулта, с който задвижва пресата и да започне с ръце да вади детайла от матрицата. Пострадалият е нарушил правилата за безопасност и това е фактическата обстановка, възприета от въззивния съд. Осигурени са пособия, които съгласно инструктажа работникът следва да ползва задължително. Пресата отговаря на изискванията на Наредба № 3/23.03.2004 г. Инструктажът е воден съгласно действаща наредба, както е отбелязано в инструктажните книги Конструктивно е предвидено тръгването и спирането на пресата да става чрез едновременно натискане на два бутона на пулта и е неоснователно твърдението, че те били на неподходящо място. Ответникът по иска счита, че процентът съпричиняване от негова страна дори следва да е по- малък, но не е обжалвал решението на въззивния съд.

С определение № 606 от 04.07.2017 г. в обжалваната от касатора част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса може ли съдът да приеме наличие на „груба небрежност“по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ в случаи, в които от работодателя не са били осигурени безопасни условия на труд чрез надлежно обезопасяване. Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за случай на производствен риск при работа с металообработващи машини, при който обезпечаването на безопасни условия на труд е включвало както инструктаж и правила за безопасност, възложени за изпълнение на оператора, така и необходимост от технологично оборудване с предпазни системи.

По поставения правен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква следното:

Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Вида и броя на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск. Делът на тези мерки и значението им за превенцията на риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност.

При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването също има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, ІV г.о. и реш. № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. ІV г.о и др. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване, както е изтъкнато в решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на Четвърто Г. О. на ВКС. Когато работодателят делегира на свой работник или служител ръководни правомощия, свързани с дейност, която е източник на повишена опасност, работникът или служителят поема част от задълженията на работодателя по осигуряване безопасността на труда. Тогава, когато в трудовите функции на пострадалото лице влизат задължения по организиране и контрол на дейност с повишен риск и лицето не е изпълнило тези задължения, степента на неговото съпричиняване се увеличава, а съответно се намалява отговорността на работодателя (реш. № 25/2016 г. по гр. д. № 3233 по описа за 2015 г., ІІІ г.о). Обратно е съотношението, когато с оглед превенцията риска работодателят не е обезпечил конкретния технологичен процес с всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на оператора в неговата работа. Когато според действащ регламент за гарантиране безопасността на конкретен производствен процес е съществувал избор на възможности, оптималното им съчетаване е в тежест на работодателя. Когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е компенсирал с организационни и в тежест основно на лицата, изложени на риска, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност, изразила се в явно пренебрегване на правилата, отнасящи се пряко до работата му.

скрито платено съдържание: 2067 думи;