ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Признава ли се за местно лице в България футболист, който има сключен 2-годишен договор с чуждестранен отбор и му се налага да пребивава и живее в чужбина?
Фактическа Обстановка
През 2007 г. български футболист сключва договор за 2 години и половина с футболен отбор от Обединените арабски емирства (ОАЕ). През тези 2 години лицето пребивава и живее там. Не сменя адреса си по лична карта и не продава имуществото си в България. Лицето твърди, че е заплатило данъците си за 2007 г. в ОАЕ и не дължи данъци в България, тъй като е местно лице за чуждата държава. НАП издава ревизионен акт, който лицето обжалва.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на седми юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА КЕМАЛОВА
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията СТЕФКА КЕМАЛОВА по адм. д. № *****/****
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. К. от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощник адвокат Н. А. против Решение № 1668/13.09.2016 г., постановено по административно дело № 571/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16-1104473-091-01/21.11.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 99/10.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, в частта на допълнително установен дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 38 631,30 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 28 276,47 лева.
В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място се оспорват правните изводи, възприети от съдебния състав относно валидност на процесния ревизионния акт, като се твърди, че същият е следвало да бъде прогласен за нищожен. На следващо място са развити доводи за това, че в случая не е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, за да може да се приложи специалния ред за облагане. Изразено е несъгласие с квалификациите, дадена от съда за това, че жалбоподателят е местно лице на Република България, както и относно вида на доходите, които са допълнително обложени. Иска се отмяна на съдебното решение, след което ревизионният акт да бъде прогласен за нищожен или да се отмени като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
На проведеното по делото открито съдебно заседание, страните не се явяват. От адвокат Апрахамова е постъпило писмено становище по съществото на спора, с молба за уважаване на касационната жалба. От процесуален представител на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив е постъпила писмена молба, с която се оспорва касационната жалба, поради което се иска съдебният акт да бъде потвърден и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на релевираните основания за отмяна на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административен съд - Пловдив е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, съгласно изискванията на чл. 160, ал. 1 ДОПК.
На първо място, съдебният състав обстойно и мотивирано е отговорил на възраженията, поддържани от жалбоподателя относно допуснати нарушения при провеждане на ревизионното производство. Правните изводи, до които е достигнал Административен съд - Пловдив относно отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на ревизионния акт, напълно се споделят от настоящия съд, поради което не е необходимо да се повтарят. Процесното ревизионно производство е започнало през 2011 г., проследени са всички процесуални действия, извършени в хода му и е приключило с издаване на ревизионен акт от компетентния за това орган, определен с нарочна заповед. Правилно съдът е счел, че допуснатата техническа грешка в заповедта от 10.09.2014 г. свързана с изписване номера на ревизионния доклад, не може да се отрази на валидността на ревизионния акт. Представеният от касационния жалбоподател екземпляр от ревизионния доклад, който е бил съобщен на ревизираното лице действително не е подписан от приходните органи, които са го съставили, но същият е редовно връчен, а по делото фигурира надлежно подписан ревизионен доклад. Освен това с Тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, което постановява, че не е налице нищожност на ревизионен акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не са положени подписи от органите по приходите, които са го съставили. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е неотносима в случая, тъй като в разгледания по приложеното съдебно решение казус се касае за неподписан ревизионен акт, а не за липса на подписи в ревизионния доклад. Второто приложено към писменото становище на касатора съдебно решение също не е определящо, тъй като е постановено преди приемането на цитираното по-горе тълкувателно решение.
