ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Има ли възможност физическо лице да сключва договор със себе си в качеството си на ЕТ и на физическо лице?
Фактическа Обстановка
Едноличен търговец – стопански производител сключва 2 договора (от 15.10.2010 г. и 15.12.2012 г.) със страни той (в качеството си на физическо лице) и съпругата му, за наем и ползване на недвижими имоти, които са семейна имуществена общност. Съгласно договорите наемодателите предоставят за ползване земеделска земя от 7360,835 дка. за период от една година. Наемът е изплатен на физическото лице – съпруг по банков път, като за 2011 г. е изплатен на 31.05.2012 г, а за 2012 г. е изплатен на 22.05.2013 г. Начисляването на наема е осчетоводено по дебита на сметка „Разходи за външни услуги”, с кредита на счетоводна сметка „Разчети с рентиери“. В подадената ГДД за 2012 г. е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат с увеличение на начислените разходи за рента през годината и намаление с изплатените суми за рента. НАП не приема извършването на стопанската операция – с твърдението, че е недопустимо сключване на договор между физическото лице и ЕТ, чийто представител е същото. НАП издава ревизионен акт, който лицето обжалва.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 435 от 13.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2600/2016 г. Варненският административен съд, 21-ви състав е отменил по жалба на И. Х. П., действащ като ЕТ "Агротранс - Илко Христов", ревизионен акт № Р - 03000815009235 - 091 - 001/18.05.2016 г. издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 238/25.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. за 2012 г. за сумата в размер над 35 806,14 лв. и над 11 276,81 лв. лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.
Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, както и в която Д"ОДОП" - гр. Варна е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 3 257,41 лв., е подадена касационна жалба от С. Х. П. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания РА изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба И. Х. П., действащ като ЕТ "Агротранс - Илко Христов" - гр. Генерал Тошево, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Подадена е касационна жалба и от И. Х. П., действащ като ЕТ "Агротранс - Илко Христов", срещу постановеното решение, в отхвърлителната част, както и в частта на присъдените разноски. В жалбата се излагат съответни доводи за неправилност на решението в посочената част. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт и в останалите му части. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответният по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни.
С решението си Административен съд е отменил ревизионен акт № Р - 03000815009235 - 091 - 001/18.05.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 238/25.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. за 2012 г. за сумата в размер над 35 806,14 лв. и над 11 276,81 лв. лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по спора и изводите на органите по приходите по отделните пера на ревизионния акт. Описани и събраните в хода на делото доказателства, в тава число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на ревизионния акт по отделните пера на задълженията. Решаващите мотиви относно правото на преотстъпване на данъка по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ са изложени на л. 526 от делото. Накратко е възпроизведена установената фактическа обстановка по спора - регистрирането на задълженото лице като земеделски производител, размерът на преотстъпеният данък за 2012 г. по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в размер на 65 044,69 лв.; вида на закупените ДМА - тракторна косачка, моторен трион, товарач "Мерло", преносим компютър, компютърна конфигурация, компютърна система, хладилно оборудване, които са заприходени по съответните сметки, обстоятелството, че за тракторната косачка и моторния трион органът по приходите е приел, че са налице условията по чл. 189"б" ЗКПО за преотстъпване на данъка. Съдът е изложил мотиви защо приема, че ревизионният акт се явява незаконосъобразен по отношение непризнаване на преотстъпване на данъка по отношение на челния товарач, съответно защо ревизионният акт се явява законосъобразен в частта за непризнаване на преотстъпване на данъка за останалите вещи. Направен е краен извод за размер на преотстъпения данък за 2012 г. от 62 271,28 лв. Мотивите на административния съд относно преобразуване на финансовия резултат на търговеца са изложени на л. 526 /гръб/ - 527 от делото. След описание на правната уредба на начина на определяне на облагаемия доход на едноличния търговец, е посочено, че за 2011 г. и 2012 г. данъчните органи са преобразували данъчната основа в посока увеличение със суми, които едноличният търговец е заплатил на себе си като физическо лице. Изложени са подробни мотиви защо съдът приема тези констатации за законосъобразни, респективно възраженията на задълженото лице за неоснователни, в това число е направено позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд. На последно място на л. 527 от делото са изложени мотиви по отношение на частта от ревизионния акт, с която са определени лихви за забава за невнесени в срок авансови вноски. След възпроизвеждане на правната регламентация на авансовите вноски, дължими съдът е посочил, че по делото е установено, че едноличният търговец дължи внасянето на авансови вноски за 2012 г., като навреме не са били внесени вноските за м.01,02,03 и 12 на 2012 г., за което се дължи лихва за забава съгласно чл. 90, ал. 1 и чл. 9 ЗКПО.
