Съдържание:
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Дължи ли дружеството ДДС, ако негов служебен автомобил се използва за лични нужди на управителя?
Фактическа Обстановка
Дружество придобива два автомобила по договор за финансов лизинг и финансов сублизинг, като използва данъчен кредит. Автомобилите са включени като дълготрайни материални активи в имуществото на дружеството и са им начислявани амортизации.
При ревизия е установено, че автомобилите не се използват за непосредствената дейност на дружеството, а за лични нужди на управителите. НАП е приел, че по този начин дружеството е извършвало възмездни доставки на услуги към своите управители в качеството им на физически лица, поради което издава ревизионен акт, с който начислява ДДС. Също така не се признават за данъчни цели начислените разходи по поддръжка на автомобилите. С ревизионния акт е начислен за плащане и корпоративен данък. Дружеството обжалва акта.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията БИСЕР ЦВЕТКОВ по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Недвес" ООД, представено от адв. К. Т., срещу решение № 2495/23.11.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2112 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617007855-091-001/03.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта, в която не е отменен при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Отправя упреци към познавателната дейност на съда за констатациите му относно предоставянето на собствени за дружеството активи на съдружниците за задоволяване на техни нужди, което да се определи като възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, за която да се дължи начисляване на ДДС. В. и против изключването на гласните доказателствени средства от кръга на относимите. Иска отмяна на съдебния акт, а имплицитно и на РА.
Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство.
Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
Пред АС Пловдив е оспорен ревизионен акт в частта относно установените в тежест на "Недвес" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 15 500.27 лева с лихви за забава в общ размер 4 808.09 лева в данъчни периоди месеците декември на 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. и и от м. 01.2016 г. до м. 05.2017 г., както и за корпоративен данък за отчетните 2011 - 2016 г. в общ размер 1 466 лева с лихви за забава в общ размер 660.04 лева.
Органите по приходите са начислили косвения данък върху данъчна основа по чл. 27, ал. 2 ЗДДС /с отграничаване на редакциите на разпоредбата до и след 01.01.2016 г./, като са приели, че РЛ е извършило възмездна доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Изградената от тях правна конструкция се основава на констатации за придобиване от дружеството на два леки автомобила - Хюндай Санта Фе с 6+1 места и Хюндай Санта Фе Гранд с 6+1 места по договори за финансов лизинг и за финансов сублизинг, съответно от 02.03.2011 г. с "Интерлиз ауто" ЕАД и от 13.10.2014 г. с "Техлизинг" ЕООД. Активите са заведени по сметка 205/1 Транспортни средства и им е начисляван амортизация при годишна амортизационна норма 25 %. Заключено е, че автомобилите се ползват за задоволяване на лични нужди на собствениците, като техни водачи са съдружниците и управители В. М. и Н. У.. Данъкът е начислен в данъчни периоди месец декември на 2011 - 2015 г. с позоваване на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗДДС, а след 01.02.2016 г. за всеки отделен данъчен период, за който е прието предоставянето за безвъзмездно ползване на вещта, като е съобразено създаването на т. 7 в чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Основата за облагане с ДДС са преките разходи за извършване на услугите, определени като сбор от разходите за ремонт и за гориво и изхабяването, определено за месеците декември по отчетените счетоводни разходи за амортизации, а след 01.01.2016 г. изхабяването е определено по линейния метод като 1/60 от данъчната основа, за данъкът върху която е приспаднат данъчен кредит.