ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛИЯ МИТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

при секретар и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията ПЕТЯ ЖЕЛЕВА по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "АДП - Инвест" ООД, гр. София, чрез адв. М. Б. против Решение № 5462/26.09.2017 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 11553/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2210-1309359-091-001/24.07.15 г. на органи по приходите на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1662/03.11.15 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за необсъждане на голяма част от събраните по делото писмени доказателства, противоречие на изводите за липса на доставка между ревизираното лице и неговия контрагент от Р Сърбия с материалния закон. Касаторът твърди, че е доказал получаването на пратките от чуждестранното лице, на територията на Сърбия и подробно изброява документите за осъществен износ и внос по всяка от фактурите. Счита, че този извод се потвърждава от заключенията по назначената ССчЕ и доказателствата за плащане на стойността на фактурите по банков път. Поддържа становище, че предмет на спорните доставки са стоки, като се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд. Според касатора дори и да се приеме, че се касае за доставки на услуги, счита, че дружеството е изпълнило изискванията, за които се прилага нулева ставка на данъка по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 3 ЗДДС. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - град София, чрез юрисконсулт Горанов оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - София град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № № Р-2210-1309359-091-001/24.07.15 г. на органи по приходите на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1662/03.11.15 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който на " АДП Инвест" ООД е доначислен ДДС в общ размер на 253 020,41 лева за м.09. и м.10.2013 г. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за продажби на електронни ваучери на сръбското дружество "Тома - Топ Градньа" ДОО. Като резултат за данъчни периоди 01.09.2013 г. - 31.10.2013 г. са установени задължения в размер на 7 791,72 лева и лихви от 1 358,90 лева, при деклариран ДДС за възстановяване 245 228,69 лева.

С оспореното в настоящото производство решение на АССГ е отхвърлил жалбата на " АДП - Инвест" ООД срещу РА и осъдил дружеството да заплати разноски на Дирекция "ОДОП" - София в размер на 5 073,79 лева.

За да постанови този резултат, АССГ е приел на първо место, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения.

По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е приел, че спорът е по два въпроса: първият е относно вида на доставките - дали продажбата на ваучерите, предмет на спорните фактури представлява доставка на стоки или доставка на услуги и вторият - относно мястото на изпълнение на доставките.

В мотивите си съдът е посочил, че ревизираното дружество е третирало доставките като такива на стоки и като основание за неначисляване на ДДС е посочило 28, т. 1 ЗДДС. Органите по приходите в оспорения ревизионен акт приемат, че се касае за доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната и са начислили ДДС.

По първия спорен въпрос, съдът е приел, че доставката на електронни ваучери е фактически начин за заплащане на получавана електронна съобщителна услуга, поради което е доставка на "електронна съобщителна услуга" по смисъла на § 1, т. 17 от ЗЕС.

По втория спорен въпрос съдът е обосновал извод, че не е доказано наличието на предпоставките по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, при които данък не се начислява. Приел е, че доказателствената тежест за установяване условията, при които данък не се начислява е на ревизираното лице, а по делото не е установен предмета на доставките по издадените от ревизираното дружество фактури с получател "Тома - Топ Градньа" ДОО, Р Сърбия.

Този извод е обоснован, след като съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и заключение по назначена основна и допълнителна ССчЕ, въз основа на които е приел от фактическа страна следното:

" АДП Инвест" ООД извършва търговия на едро с електронни ваучери за предплатени телефонни услуги, издадени от мобилни оператори, опериращи на територията на Р България.

През ревизираните периоди, " АДП Инвест" ООД декларира облагаеми доставки на стоки със ставка 0 %, по три фактури издадени на "Тома - Топ Градньа" ДОО, Р Сърбия с обща данъчна основа 1 265 102,02 лева с предмет електронни ваучери на мобилни оператори действащи на територията на страна ("Мобилтел" ЕАД, "Теленор България" ЕАД и "БТК" ЕАД) на различни цени. В така издадените фактури не начислява ДДС на основание чл. 28, т. 1 ЗДДС - като доставки на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна, облагаеми със ставка нула.

Установено е, че мобилните оператори предоставят електронни съобщителни услуги на територията на България, а извън нея посредством системата Роуминг. В случаи като процесния, когато се касае за предплатени карти, регистрацията им е задължителна, поради което крайни потребители на предплатените телекомуникационни услуги ще са лица, които имат регистрирани СИМ - карти на българските мобилни оператори.