ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КАК СТРАНИТЕ СА ОЗАГЛАВИЛИ ДОГОВОРА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕ И НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТОЙ Е СКЛЮЧЕН ПРЕДИ ИЛИ СЛЕД ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ПРАВНАТА НОРМА НА ЧЛ. 141, АЛ. 7 ТЗ, ТОЗИ ДОГОВОР НЕ Е ТРУДОВ ДОГОВОР, А Е ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА (МАНДАТ) И Е ДЕЙСТВИТЕЛЕН, А НЕ Е НИЩОЖЕН КАТО СКЛЮЧЕН В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПОСОЧЕНАТА ПРАВНА НОРМА. ИМЕННО С ОГЛЕД ВИДА И ХАРАКТЕРА НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ УПРАВИТЕЛЯ И УПРАВЛЯВАНОТО ОТ НЕГО ООД И С ОГЛЕД ПРАВНАТА ПРИРОДА НА ДОГОВОРА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО МЕЖДУ ТЯХ, ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО НА УПРАВИТЕЛЯ, ДЪЛЖИМО ОТ ДРУЖЕСТВОТО, Е ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПО ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ Е КАК ТО Е НАИМЕНОВАНО И КАК Е ОФОРМЕНО СЧЕТОВОДНО И КАКВИ ОТЧИСЛЕНИЯ И УДРЪЖКИ СА ПРАВЕНИ ПО НЕГО. СПОРЪТ ЗА ДЪЛЖИМОСТТА НА ТОВА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ СЛЕДВА ДА СЕ КВАЛИФИЦИРА КАТО ГРАЖДАНСКОПРАВЕН СПОР, ОСЪДИТЕЛНИЯТ ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО НА УПРАВИТЕЛЯ Е ОБЛИГАЦИОНЕН - С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1, ВЪВ ВР. С ЧЛ. 286 ОТ ЗЗД, А НЕ Е НАЛИЦЕ ТРУДОВ СПОР, РЕСП. НЕ Е НАЛИЦЕ И ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПО ЧЛ. 128, Т. 2 ОТ КТ.

Чл. 141, ал. 7 ТЗ

Чл. 79, ал. 1 ЗЗД

Чл. 286 ЗЗД

Чл. 128, т. 2 КТ

Чл. 290 ГПК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: А. Б.

Б. Ц.

при участието на секретаря С. Т., като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1387 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. С. срещу решение № 893/15.06.2011 г., поправено с решение № 1184/03.08.2011 г. (второто - постановено по реда на чл. 247 от ГПК и инкорпорирало се в първото) по въззивно гр. дело № 1028/2011 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). С обжалваното въззивно решение (предвид и поправката му), при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 470/11.02.2011 г. по гр. дело № 10685/2010 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма] искове: за заплащане на сумата 5 058.90 лв. - неизплатени "трудови" възнаграждения за месеците март-юни 2008 г., както и на сумата 1 214 лв. - обезщетения за забавеното им плащане за периода от 30-то число на месеца, следващ месеца на изработването, до 09.07.2010 г., като в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.

С определение № 451/11.04.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос относно точното приложение на разпоредбата на чл. 141, ал. 7 (нова - ДВ, бр. 58/2003 г.) от ТЗ по отношение на заварени при влизането й в сила трудови договори; касационното обжалване е допуснато и с оглед проверка процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение.

В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Сочи се като неправилен изводът на въззивния съд за изначална недействителност - нищожност на сключените между страните "трудов" договор и допълнителни споразумения към него, поради противоречието им със закона - чл. 141, ал. 7 от ТЗ. Жалбоподателката претендира присъждане на направените пред въззивната и касационната инстанции, разноски по делото.

Ответникът [фирма], в писмения си отговор, в съдебното заседание и в писмена защита излага съображения и доводи за неоснователност на жалбата и на предявените по делото искове; претендира присъждане на направените разноски по делото.

За да отхвърли предявените по делото осъдителни искове на жалбоподателката за заплащане на възнаграждение по процесния "трудов" договор № 2/09.06.2003 г. за длъжността "управител" и за заплащане на обезщетение за забава, в мотивите към решението си въззивният съд е приел, че договорът и допълнителните споразумения към него са изначално недействителни - нищожни, поради противоречие със закона - с разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, предвиждаща, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и управителя му се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците. В тази връзка окръжният съд е изложил съображения, че договорът за възлагане на управление е самостоятелен договорен тип, уреден от българското законодателство, поради което е недопустимо отношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител да се уреждат с трудов договор по реда на КТ, който нормативен акт съдържа правилата за сключването и прекратяването на трудовите договори и задължителните им клаузи.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по изведения от касатора материалноправен въпрос - в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, намира следното:

Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД, възниква от избора на управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен "трудов". В последния случай, независимо от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл. 141, ал. 7 (нова - ДВ, бр. 58/2003 г.) от ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между управителя и ООД, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат) и е действителен, а не е нищожен като сключен в противоречие с посочената правна норма. Именно с оглед вида и характера на правоотношението между управителя и управляваното от него ООД и с оглед правната природа на договора за възлагане на управлението между тях, възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се квалифицира като гражданскоправен спор, осъдителният иск за заплащането на възнаграждението на управителя е облигационен - с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 286 от ЗЗД, а не е налице трудов спор, респ. не е налице и иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ. Регламентираните в КТ, основания за възникването и прекратяването на трудовите правоотношения също са неприложими относно управителя и сключения между него и дружеството мандатен договор за възлагане на управлението. Мандатното правоотношение между тях може да бъде прекратено, освен на другите прекратителни основания, посочени в закона (обективното гражданско и търговско право), и по искане на управителя или по решение на органа, който го е избрал - общото събрание, включително и когато то избере нов управител на мястото на стария. В горния смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на отменения ГПК от 1952 г., както преди, така и след обнародването и влизането в сила на разпоредбата на чл. 141, ал. 7 (нова - ДВ, бр. 58/2003 г.) от ТЗ (решение № 932/10.08.2009 г. по гр. дело № 1877/2006 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение от 2002 г. по гр. дело № 2186/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение от 2002 г. по гр. дело № 1049/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение от 2001 г. по гр. дело № 281/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС).