ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният административен съд на Република България - Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 21 януари 2011 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ КОЛЕВ

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИ: ВЕНЕТА МАРКОВСКА

ГАЛИНА СОЛАКОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:

СВЕТЛА ПЕТКОВА

ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА

АННА ДИМИТРОВА

БИСЕРКА КОЦЕВА

НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

РУМЯНА МОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. А. И. 31. Г. К.

2. П. И. 32. Д. Г.

3. П. Г. 33. Т. Х.

4. С. Й. 34. Ю. К.

5. М. К. 35. Джузепе Роджери

6. А. Е. 36. М. Д.

7. В. К. 37. Т. Н.

8. Б. М. 38. М. З.

9. Н. Д. 39. А. Д.

10. М. М. 40. Т. В.

11. С. Н. 41. И. Р.

12. Н. М. 42. М. М.

13. В. П. 43. С. Я.

14. М. П. 44. И. Д.

15. В. К. 45. В. Г.

16. А. К. 46. Г. Г.

17. Г. А. 47. М. М.

18. З. Т. 48. Е. М.

19. П. Г. 49. И. А.

20. А. К. 50. Т. Т.

21. Р. П. 51. П. Н.

22. Г. М. 52. С. Ч.

23. Д. Д. 53. М. Д.

24. Ф. Н. 54. Е. М.

25. Г. К. 55. К. Х.

26. Г. Х. 56. Т. К.

27. З. Ш. 57. Д. А.

28. Й. Д. 58. И. С.

29. В. А. 59. Т. П.

30. С. А. 60. Л. М.

при секретаря Н. С., разгледа тълкувателно дело № */**** година, докладвано от съдия К. Х..

Производството е образувано по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за произнасяне с тълкувателно решение на основание чл. 125 ЗСВ, със следната формулировка:

1. "Представлява ли разпоредбата на чл. 415в КТ привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 КТ?"

2. "Има ли правомощия административният съд като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като "маловажно нарушение" по смисъла на чл. 415в КТ, както и да установява нови факти, имащи отношение към правната квалификация на нарушението?"

Искането е направено предвид констатирано наличие на противоречива практика по прилагането на чл. 415в КТ /нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./ в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ /изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./ на административните съдилища, действащи като касационна инстанция в производства по ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност на работодател, съответно на виновно длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 КТ.

І. Първият въпрос е провокиран от наличието на най-общо две обособени становища на административните съдилища по тълкуването и прилагането на горепосочените разпоредби. Според първата група съдебни решения разпоредбата на чл. 415в КТ урежда привилегирован състав спрямо всички нарушения по КТ, включително и тези, описани в чл. 414, ал. 3 КТ. При установяване на условията за квалифициране на нарушението като "маловажно" по смисъла на чл. 415в КТ съдилищата приемат, че е налице основание за налагане на санкция именно по привилегирования състав на тази норма. Другата група касационни състави на административните съдилища считат, че разпоредбата на чл. 415в КТ не урежда привилегирован състав спрямо нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 КТ. В част от влезлите в сила съдебни решения съдът изобщо не обсъжда възможността при установени нарушения на трудовото законодателство по посочената разпоредба да се изследва приложимостта на "отговорността за маловажно нарушение" по чл. 415в КТ, а в други са изложени особени мнения от членове на съдебните състави в смисъл, че този текст не е приложим спрямо всички нарушения по трудовото законодателство. Последните се основават на схващането, че след като нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ имат формален характер и извършването им е съставомерно без оглед на настъпилите от тях вредни последици, то винаги са налице предпоставките за прилагане на санкцията, предвидена за квалифицирания състав. Навеждат се доводи, че възприемането на чл. 415в КТ като привилегирован състав противоречи на целта на закона, прокламирана в чл. 1, ал. 3 КТ /за особена закрила на труда и на справедливите и достойни условия на труд/, както и че нормата е приложима само в случаите на нарушения извън тези по чл. 413 - 415 КТ, в които законодателят е извел като самостоятелни нарушенията с особена значимост, което личи и от особено високите размери на предвидените санкции.

II. Вторият въпрос, по който е констатирана противоречива практика е във връзка с правомощията на административния съд като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като "маловажно" по смисъла на чл. 415в КТ. Една част от касационните състави на административните съдилища приемат, че неизследването на възможността за приложимостта на чл. 415в КТ от страна на административнонаказващия орган представлява нарушение на материалния закон, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и е самостоятелно основание за отмяната му. С оглед различните признаци от състава на нарушението, по което е бил санкциониран нарушителят, и това, за което е следвало да бъде санкциониран, се приема, че съдът е обвързан от изложената в наказателното постановление квалификация и при контрола за законосъобразност следва да извърши проверка дали тя е приложена правилно, а не да установява други факти и да дава друга правна квалификация. В посочените случаи касационната инстанция счита, че при констатирано неправилно прилагане на закона от страна на районния съд може да отмени решението на последния и вместо него да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление. В другата група влезли в сила решения административните съдилища приемат, че след като по конкретно дело е установено нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ, няма пречка касационната инстанция да вземе под внимание настъпилите нови юридически факти, имащи значение за правната квалификация на деянието, в т.ч. дали нарушението може веднага да бъде отстранено и настъпили ли са от него вредни последици. Приема се също, че ако по делото са установени от фактическа страна предпоставките по чл. 415в КТ, е налице основание административният съд да преквалифицира извършеното нарушение като "маловажно" и да измени издаденото наказателно постановление, като наложи глоба, респективно имуществена санкция на нарушителя, именно по привилегирования състав на посочената норма.

Втората част на въпроса е относно правомощията на касационната инстанция, уредени в чл. 220 АПК, според който в касационното производство прилагането на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При липсата на разпоредби, налагащи извод в обратен смисъл, следва, че и в касационните производства, визирани от чл. 63 ЗАНН, е приложима забраната за фактически установявания съобразно горепосоченото общо правило на АПК. Но това не означава, че при установени по делото предпоставки за приложението на чл. 415в КТ, които не са съобразени от първата инстанция, касационният състав не може да отмени решението като издадено в противоречие с приложимия закон и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да измени издаденото наказателно постановление и да съобрази наложената санкция с границите, установени за привилегирования състав по чл. 415в КТ.

Наред с горното Общото събрание на колегиите на ВАС съобрази, че при старателен преглед на цитираните в искането на председателя на ВАС решения на касационни състави на административните съдилища не се констатира противоречива практика, предполагаща поставянето на въпроса за правомощията на касационната инстанция да установява нови релевантни факти. Още повече, че той е от принципно значение и изследването му в настоящия случай би излязло далеч извън границите на обсъжданите хипотези по приложението на чл. 414, ал. 3 и чл. 415 КТ. Предвид това и доколкото според чл. 124, ал. 1 ЗСВ приемането на тълкувателно решение е обусловено от наличието на неправилна или противоречива практика по прилагането на закона, Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че направеното от председателя на ВАС искане за тълкуване по т. 2, в частта, в която е поставен въпросът: "Има ли правомощия административният съд като касационна инстанция да установява нови факти, имащи отношение към правната квалификация на нарушението?", следва да бъде отклонено.

В останалата му част искането е направено при наличие на предпоставките по чл. 124, ал. 1 ЗСВ, поради което следва да бъде разгледано по същество.

В заседанието на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд при условията на чл. 129, ал. 1 ЗСВ са участвали заместник главният прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура, както и процесуални представители на председателя на Висшия адвокатски съвет и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", изразили становища в подкрепа на схващането, че чл. 415в КТ представлява привилегирован състав, приложим и в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, упоменати в чл. 414, ал. 3 КТ. Първите двама са изложили съображения и относно възможността на касационната инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като "маловажно" по смисъла на чл. 415в КТ. Обратни на посочените тези са застъпени от министъра на правосъдието в представено по делото писмено становище.