Съдържание:
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Дължи ли се допълнително трудово възнаграждение на служител, изпълняващ както своите трудови задължения, така и тези на свой колега, по заместване?
Фактическа Обстановка
Служител изпълнява както своите трудови функции, така и тези на свои колеги, по заместване, в различни периоди от време. Пред съда служителят претендира допълнително трудово възнаграждение за извършваната дейност по заместване.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Докладчик съдия Н. З.
Изложените в жалбата касационни основания касаят отхвърлителния резултат по обективно съединените искове за заплащане на трудово възнаграждение за заместване при хипотезата на вътрешно съвместителство на основание чл. 259, ал. 1, предл. 2 КТ, при която ищецът е изпълнявал трудовите функции на заеманата по трудово правоотношение с ответника длъжност, извън което е изпълнявал и работата на отсъстващи свои колеги по заместване за определени периоди от време.
Заместванията, предмет на претенциите за неизплатено трудово възнаграждение на това основание действително са осъществени. В тази насока по делото са събрани множество писмени, гласни доказателства и заключения на вещи лица и изводът на въззивния съд, че по делото ищецът не е установил "коя от двете възможности за вътрешно заместване по чл. 259, ал. 1 КТ е използвана във всеки конкретен случай", е в противоречие със събраните доказателства.
Независимо от това въззивното решение е правилно, като краен резултат, но може да се допълни следното:
Основателността на иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за заместване в хипотезата на вътрешно съвместителство, при която заместващият изпълнява освен трудовите функции на своята длъжност и трудовите функции на свой колега за определен период от време, уредена с чл. 259, ал. 1, предл. 2 КТ, изисква да е установено по делото при тежест на доказване на ищеца освен постигнато между него и работодателя като страни по трудовия договор, съгласие за заместването и постигнато между него и работодателя съгласие за заплащане за заместването на допълнително трудово възнаграждение с уговорен от тях размер. В този случай уговарянето на заплащане на възнаграждение е елемент от фактическия състав на претенцията с правно основание чл. 259, ал. 1, предл. 2 КТ.