ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП и "Интерпром" ЕООД - гр. София срещу решение № 5003/25.07.2018 г., постановено по адм. д. № 10250/2015 г. по описа на Административен съд, София-град.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частите, в които е отменен РА № Р-29002914000546-091-001/17.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, частично отменен и изменен с решение № 1523/07.10.2015 г. на същия директор за установени на "Интерпром" ЕООД задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 16 836,18 лв. и лихви в размер на 44 443,98 лв.; в частта за извършено преобразуване на финансовия резултат с увеличение на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата 242 461,65 лв., представляваща данъчните основи по фактури, издадени от "Гама консулт" ЕООД, "Насти" ЕООД, "Ви Ес Спорт", ЕООД, "Доис" ЕООД и "СВ Инженеринг" ЕООД и въз основа на това е начислен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 24 246,17 лв. ; преобразуване на финансовия резултат с увеличение със сумата 43 215,96 лв., представляваща сбор от данъчни основи по фактури, издадени от "Корект ТТ Груп" ЕООД, "Бонев Строй" ЕООД, "Арго Актив" ЕООД и "Стеди-Ека" ЕООД и въз основа на това е начислен корпоративен данък в размер на 4 321,60 лв., както и в частта за установен корпоративен данък за довнасяне за 2011 г. над 8 151,82 лв. до пълния размер от 32 397,99 лв. и за 2012 г. над 8 853,22 лв. до 13 405,95 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона, както и че не е изложил мотиви, в които да се посочат исканията и възраженията на страните, не е преценил доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Според касатора съдът не е определил правилно правните и доказателствено релевантните за решаване на спора факти, като се е позовал на съдебните експертизи - счетоводна и техническа и правните си изводи е формирал само въз основа на доказателствата, ангажирани от ревизираното дружество, но не и тези, събрани по време на ревизията. Подробно са описани в касационната жалба мотивите на съда, въз основа на които е отменил ревизионния акт в посочените по-горе части и в тази връзка оплакванията са, че съдът е пренебрегнал довода, изложен в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София, че в хода на ревизионното производство е установено, че разходите за фактурираните от процесните доставчици строителни услуги, както и разходите за закупуване на строителни и ел. материали, които реално не са получени, са отразени от дружеството като текущи разходи по с/ки 601 "Разходи за материали" и 602 "Разходи за външни услуги". След като съдът е приел, че доставките от посочените доставчици са нереални, то според касатора фактурите, по които се претендира признаване на разходи, не представляват годни първични счетоводни документи, не носят информация за реална стопанска операция. Според касационния жалбоподател по спорните разходи е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО. Твърди, че доколкото в случая не са налице вярно и точно отразени реално възникнали стопански операции, то не са налице и основания за признаване на счетоводния разход при формиране на данъчния финансов резултат с оглед разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, който е приложим в случая. Относно приобщеното по делото решение по адм. д. № 7629/2016 г. на ВАС, Първо отделение, с което РА № 2251100247/14.10.2011 г. е прогласен за нищожен, според касационния жалбоподател за 2008 г. е надвнесен корпоративен данък в размер на 161 990,123 лв. и дружеството има право на приспадане, но това не е основание за отмяна на установеното с ревизионния акт задължение за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 16 836,18 лв. и лихва - 44 443,98 лв. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне жалбата на "Интерпром" ЕООД срещу ревизионния акт в същите части. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Кожухарова.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП е депозирал и касационна жалба срещу постановеното от съда допълнително решение № 5994/19.10.2018 г. Неправилно според касаторът съдът е приел за основателно искането на "Интерпром" ЕООД за допълване на решението в частта за лихвите. Освен това се твърди, че съдът за един и същи период е посочил два пъти лихва за корпоративен данък.

Ответникът по тези касационни жалби "Интерпром" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. В. Т. ги оспорва по подробни съображения, изложени в представените по делото писмени бележки.

"Интерпром" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. В. Т. оспорва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 58 049,50 лв. за данъчни периоди на месеците януари, май и юни 2011 г., май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2012 г. и за януари 2013 г. по доставки, получени от "Доис" ЕООД, "Ви Ес Спорт" ЕООД, "СВ Инженеринг" ЕООД, "Насти" ЕООД "Гама Консулт" ЕООД, "Бонев Строй" ЕООД, "Корект ТТ Груп" ЕООД, "Арго Актив" ЕООД, "Стеди-Ека" ЕООД и Държавно ловно стопанство "Широка поляна", ведно със съответните лихви. Обжалва се решението и в частта, в която е отхвърлена жалбата за определен корпоративен данък за довнасяне за 2010 г. в размер на 10 681,50 лв.; за 2011 г. в размер до 8 151,82 лв.; за 2012 г. в размер до 8 853,22 лв. и за 2013 г. в размер до 8 097,24 лв., ведно със съответните лихви за забава. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалните данъчни закони - ЗДДС и ЗКПО и в грубо противоречие с доказателствата по делото - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател е останал недоволен от приетото от съда, че липсват реални доставки по процесните фактури, въпреки че е доказано наличие на последващи доставки, осъществени от жалбоподателя с получените СМР и строителни материали от доставчиците. Твърди се в касационната жалба, че изводът на съда за липса на реални доставки е само поради неустановената материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, а това не е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. Относно оплакването, че решението в обжалваните части е постановено в грубо противоречие с писмените доказателства, касаторът излага твърдение, че е констатирано наличие на съответствие между процесните СМР и предадените СМР от дружеството-жалбоподател на главните възложители на обектите. Касационният жалбоподател се позовава на заключението на съдебно-техническата, че без ангажиране на подизпълнители жалбоподателя не е могъл да извърши и предаде в срок възложените му дейности. За съдебно-счетоводната експертиза касаторът сочи, че тя е установила коректно в счетоводството на касатора закупените строителни материали и получените СМР - услуги, като в тази връзка съдът се позовава и на свидетелските показания счита, че М. Р. М. - групов технически ръководител при "Интепром" ЕООД. В касационната жалба са цитирани множество решения на Върховния административен съд, както и практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11, С-.8/13, С-123/14 и С-159/14. Подробни съображения за всяка една от спорните доставки, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в същите части. Иска се отмяна на решението и в частта за разноските, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. В. Т..

Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Кожухарова я оспорва.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София в частта по ЗКПО и по допълнителното решение, а касационната жалба на "Интерпром" ЕООД счита за неоснователна.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са частично основателни поради следните съображения:

За да отмени ревизионния акт в частите, които се обжалват пред настоящия съд от директора на дирекция "ОДОП" - гр. София, първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно приетото от приходните органи увеличение на финансовия резултат на "Интерпром" ЕООД с данъчните основи по доставките от "Гама консулт" ЕООД, "Насти" ЕООД, "Ви Ес Спорт" ЕООД, "Доис" ЕООД и "СВ Инженеринг" ЕООД и вследствие на това преобразуване са определели корпоративен данък за 2011 г. в размер на 24 246,16 лв., както и извършеното с ревизионния акт преобразуване на финансовия резултат с увеличение със сумата 43 215,96 лв., представляваща сбор от данъчни основи по фактури, издадени от "Корект ТТ Груп" ЕООД, "Бонев Строй" ЕООД, "Арго Актив" ЕООД и "Стеди Ека" ЕООД и въз основа на това е начислен корпоративен данък в размер на 4 321,60 лв., както и в частта за установен корпоративен данък за довнасяне за 2011 г. над 8 151,82 лв. до пълния размер от 32 397,99 лв. и за 2012 г. над 8 853,22 лв. до 13 405,95 лв., подлежат на отмяна. За да мотивира този резултат съдът е разграничил реалността на доставките по смисъла на ЗДДС за преценката на данъчен кредит и основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО, като според съда за целите на прекия данък реалността на доставките като понятие няма приложение. Освен това съдът е изложил мотиви, че по делото са налице множество доказателства като счетоводни документи, в които надлежно са отразени сумите по фактурите от посочените доставчици. Съдът се е позовал в тази връзка и на съдебно-счетоводната експертиза, която е констатирала, че дружеството прилага Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, както и че е налице двустранно редовно двустранно водено счетоводство, както и счетоводни документи, хронологични регистри на счетоводни сметки, оборотни ведомости, главни книги, индивидуален сметкоплан, а също и че редовно са подавани справки-декларации по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби и др. Съдът въз основа на тези установени от него факти и обстоятелства е заключил, че ревизионния акт в тази му част е незаконосъобразен и го е отменил.