ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ФАНИ НАЙДЕНОВА

МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА

при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Eлеонора Ю. Й. от гр. Лъки, ул. "Хайдушки поляни" № 6, вх. А, ап. 11, срещу решение № 1683 от 17.09.2016 г. на Административен съд гр. Пловдив (АСП), постановено по адм. д. № 2733/2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 161202932 от 21.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, изменен с решение № 178/18.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, относно установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 2007 г. до 2010 г.

Касаторката претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът необосновано не е кредитирал изготвена при повторното разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), както и събрани при първоначалното разглеждане на делото доказателства за предоставени заеми. Излага съображения за неправилно приложение на понятията кредит, заем, доход, приход и разполагаеми средства. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на РА и присъждане на разноски.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. Пловдив оспорва касационната жалба в писмена защита от 03.10.2017 г. чрез юрк. В. Л.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред АСП РА на Е. Ю. Й. при ревизия по реда на чл. 122-124а ДОПК за периоди 01.01.2007 г. - 31.12.2010 г. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за ДОО, ДЗПО и ЗО. В частта относно установените задължения за ЗОВ РА е отменен с решение № 1683 от 17.09.2016 г. на Административен съд гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2733/2015 г., влязло в сила като необжалвано.

В хода на ревизията е прието, че Е. Ю. Й. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2007 г.) за доходите, получени от нея през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Извършена е съпоставка между декларираните приходи, доходи и източници на финансиране на собствения капитал и е направен извод, че същите не съответстват на имущественото и финансово състояние, тъй като не е установен произходът на част от средствата за извършени от лицето разходи. Това е прието като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизия по аналог. Ревизираното лице не оспорва, че за ревизираните периоди е внесло в ЕТ "Рафаела - Елеонора Йорданова" средства, отразени като разчет (задължение) по сметка 493 "Разчети със собственици", както следва: през 2007 г. - 235 791.87 лв., през 2008 г. - 226 063.49 лв., през 2009 г. - 106 803.64 лв. и през 2010 г. - 59 561.54 лв. Дадените в хода на ревизията обяснения от РЛ са, че е получила безвъзмездно от своите родители и от родителите на С. Ф. суми за оборотни средства на ЕТ с произход от дългогодишния им трудов стаж и от допълнителни доходи от растениевъдство и животновъдство. В ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. лицето декларира остатъци от получени парични заеми в общ размер на 470 000 лв. към 31.12.2009 г., както следва: 25 000 лв. от С. Ф., 50 000 лв. от Ф. Ф. (майка на С. Ф.), 50 000 лв. от Ю. Й. (баща на РЛ), 275 000 лв. от Р. Ф. (починал през 2002 г., баща на С. Ф.) и 70 000 лв. от Ф. Ф..

В паричния поток на лицето са включени паричните средства, които РЛ е внесло в брой в предприятието си, респ. изтеглените в брой суми, включително данните за изплатени средства на собственика със записи по сметка 493, както следва: за 2007 г. - 53 000 лв., за 2009 г. - 7300 лв., за 2010 г. - 35 828.14 лв., както и получена от С. Ф. сума в размер на 7990 лв. с РКО № 248/31.03.2007 г. Разходите за живот и издръжка са определени по данни от НСИ, тъй като лицето не разполага с документи за техния размер. Ревизиращите органи са съобразили, че лицето живее в едно домакинство с дъщеря си Р. С. Ф., като не са включили в домакинството С. Ф. и роденото през 2007 г. дете Р. Ф.. Твърденията на лицето за получени заемни средства не са възприети, тъй като заемодателите не предоставили доказателства за произхода им и за наличността им към съответните дати - липсвали подадени ГДД за периода 2000 г. - 2010 г. с декларирани облагаеми доходи. З. Ю. Й. е получавал доходи по трудови правоотношения в нисък размер, поради което липсвала възможност за спестяване. Съобразено е, че бащата Р. Ф. е починал през 2002 г. и не би могъл да предостави 275 000 лв. през 2004 г., както и разминаванията между твърденията на лицата - заемодателите твърдели, че са предоставили сумите безвъзмездно, а РЛ е декларирало с ГДД, че сумите са получени в заем.

Установено е превишение на разходите над приходите, както следва: за 2007 г. - със 189 422.67 лв., за 2008 г. - с 237 482.89 лв., за 2009 г. - със 104 039.44 лв. и за 2010 г. - с 30 334.51 лв. Определена е данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК както следва: за 2007 г. - 176 997.32 лв., за 2008 г. - 231 873.64 лв., за 2009 г. - 98 404.24 лв. и за 2010 г. - 25 826.32 лв. (коригирани с решението на ДДОДОП), респ. данъчно задължение по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 2007 г. до 2010 г. общо в размер на 78 176.23 лв. и лихви за забава общо в размер на 34 459.81 лв.

Обжалваното решение е постановено след отмяна на предходно решение на АСП и връщане на делото за ново разглеждане с решение № 11044 от 22.10.2015 г. на Върховен административен съд, VІІІ отделение, с което са дадени указания за обсъждане на въпроса относно броя на членовете на домакинството на ревизираното лице (РЛ) предвид съжителството му със С. Ф. от родените две деца, обсъждане на всички събрани по делото доказателства и при необходимост - назначаванена ССЕ за проверка на счетоводството на ЕТ "Рафаела - Елеонора Йорданова" с оглед начина на осчетоводяване на сумите по сметка 493.

За да отхвърли оспорването относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ административният съд не е кредитирал изготвената при повторното разглеждане на делото ССЕ с аргумент, че е работила въз основа на доказателства, представени за първи път в съдебното производство, които съдът също не е кредитирал като изготвени за целите на съдебния процес и противоречащи на тези, събрани при първоначалното разглеждане на делото пред АСП. Съдът е намерил за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК предвид недоказания произход на средствата, отразени като задължение по сметка 493 "Разчети със собственици". Съдът не е възприел обясненията на ревизираното лице относно заемния произход на средствата, внесени по сметка 493 с аргументи, почерпени от РД и РА. Не е кредитирал твърденията за предоставени заемни средства от Е. Х. и от А. У. в полза на С. Ф., тъй като тези твърдения били направени за първи път пред съда. Формирал е краен извод за законосъобразност на определените задължения на лицето по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за ревизираните периоди.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано.

Необосновано административният съд не е кредитирал приетата при повторното разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като аргументите за ползване на новосъставени документи не съответстват на данните по делото. Експертизата е изготвена въз основа на счетоводните справки по сметка 493 "Разчени със собственика", налични по делото на л.57-60, които са представени с възражението срещу ревизионния доклад (л.5 от ССЕ и л.46 от делото). Същите доказателства са съобразени от ревизиращия орган при изготвянето на оспорения ревизионен акт, доколкото в приходната част на паричния поток са включени възстановените средства на собственика в размер на 53 000 лв. за 2007 г., на 7300 лв. за 2009 г. и 35 828.14 лв. за 2010 г. Въз основа на същите доказателства решаващият орган ДДОДОП гр. Пловдив е признал в приходната част на паричния поток за 2007 г. сумата от 7990 лв., получена от С. Ф. с РКО № 248/31.03.2007 г.

Експертът изрично е посочил, че възприема и няма да променя в заключението си ползвания в РД потребителски разход по данни на НСИ. Съобразил е методиката по РД като е взел предвид целия годишен размер на разходите за домакинството, който в РД не е намален на половина, въпреки данните, че РЛ живее на съпружески начала със С. Ф. и същият е член на домакинството съгласно § 1, т. 2 от ДР на ДОПК. Житейски логично след като е съобразило целия размер на разходите на домакинството, вещото лице е включило и целия размер на приходите на членовете му.