ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 391 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Как се доказва привидна сделка и как се определя данъчното задължение по нея?

Фактическа Обстановка

Дружество сключва договор за доставка на строителна техника през 2008 г. Договорът не е изпълнен от страна на доставчика, затова на купувача е заплатена уговорената неустойка в размер на 30% от стойността на договора. НАП прави ревизия и установява, че към 2008 г. Дружеството – купувач не е разполагало със средства да изпълни задълженията си по договора. Дружеството не е доказало нуждата от закупуване на строителна техника, а Дружеството – доставчик, от друга страна, не е разполагало с необходимото оборудване. НАП приема, че страните не са целели изпълнение на сделката, а отклоняване от данъчно облагане, и увеличава финансовия резултат на Дружеството – купувач. Издаден е ревизионен акт, който се обжалва от Дружеството.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 88 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА

ТАНЯ РАДКОВА

при секретар И. И. и с участието на прокурора В. М. изслуша докладваното от съдията НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Випер" ООД, със седалище гр. Пловдив, представлявано от управителя С. П. П., чрез пълномощника адв. И. М., срещу решение № 183 от 05 февруари 2015 година, постановено по адм. д. № 3099/2014 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161401816 от 15 август 2014 година, издаден от началник сектор "Ревизии" и гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив и ръководител ревизията, потвърден с решение № 1059 от 20 октомври 2014 година на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, за дължим корпоративен данък в размер на 113 949,64 лева, ведно с начислените лихви и е осъден търговеца да заплати на дирекция "ОДОП" - Пловдив сумата 4469,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, не е изразил становището си по подадената касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Випер" ООД против ревизионен акт № 161401816 от 15 август 2014 година, издаден от началник сектор "Ревизии" и гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив и ръководител ревизията, потвърден с решение № 1059 от 20 октомври 2014 година на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, за дължим корпоративен данък в размер на 113 949,64 лева, ведно с начислените лихви в размер на 79 954,30 лева. Установено е, че сумата 1 173 498,00 лева представлява неустойка по договор от 10 октомври 2008 година за доставка на строителна техника (фадрома, автокран, верижен булдозер, бетон помпа и самосвали), сключен между купувача "Випер" ООД и доставчика Дакранайн Корпорейшън. Задълженото лице е извършило плащане на посочената неустойка на части на 19 декември 2008 година, на 28 януари 2009 година и на 09 февруари 2009 година. Установено е също така, че произходът на средствата за платената неустойка са получени суми по договор за заем от чуждестранното юридическо лице Холсим Индъстриъл, като ревизираното лице е представено уведомление за цедиране на задължението на "Випер" ООД към Холсим Индъстриъл на Дакранайн Корпорейшън. Въз основа на данните по делото съдът е установил, че Дакранайн Корпорейшън е бил едноличен собственик на капитала на "Випер" ООД за периода от 14 ноември 2012 година до 06 март 2013 година, а за периода от 06 март до 12 април 2013 година е притежавал 99% от капитала на същото дружество. Установено е от търговското досие на "Випер" ООД, че с пълномощно от 18 октомври 2012 година и писмено решение от 06 октомври 2012 година на Дакранайн Корпорейшън са назначени двама пълномощници на компанията - И. И. М. - Ангелова и Й. И. Д.. Последният, от основаването на "Випер" ООД, до придобиването му от Дакранайн Корпорейшън на 12 ноември 2012 година - договори за продажба на дружествени дялове от капитала на "Випер" ООД, и от 06 март 2013 година, когато закупува дружествен дял от "Випер" ООД, е участвал в капитала и управлението на "Випер" ООД, а за периода от 14 ноември 2011 година до 06 март 2013 година, когато Дакранайн Корпорейшън е едноличен собственик на капитала на "Випер" ООД, Й. И. Д. е бил пълномощник на Дакранайн Корпорейшън. Поради това административният съд е приел, че е платена неустойка по договор между лица, които впоследствие стават свързани. На следващо място съдът е възприел и становището на органа по приходите, че "Випер" ООД не е разполагало със свободни парични средства, за да изпълни поетите задължения по договора с уговорени дати за плащане на 10 октомври 2008 година, на 20 октомври 2008 година и на 10 декември 2008 година. Налице е финансовата невъзможност на дружеството да изпълни задължението по поетия ангажимент по договора, с което е намалило финансовия си резултат с начислени разходи за неустойка по същия договор. За това и съдът е направил извода, че страните въобще не са искали сделката да породи правните си последици - по арг. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради което я е определил като симулативна/привидна сделка. Изложил е доводи, че по този начин се е целяло отклоняване от данъчното облагане и ревизираното дружество е намалило финансовия си резултат с начислени разходи за неустойка по договора. Поради това е приел за дължим корпоративен данък в размер на 113 949,64 лева, ведно с начислените лихви в размер на 79 954,30 лева.

скрито платено съдържание: 944 думи;