ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Подлежи ли на доказване „знанието“ на получател за невнасяне на ДДС от доставчик, когато те са свързани лица?
Фактическа Обстановка
Продадени са стоки и наемно възнаграждение от Дружество 1 на Дружество 2, като продавачът начислява ДДС, който не е внесен. Дружество 2 продава същите активи и наем на Дружество 3, като начислява ДДС, който също не е внесен. След ревизионна проверка е ангажирана солидарната отговорност на Дружество 2 за ДДС, представляващ невнесен данък от Дружество 1. С ревизионен акт е ангажирана солидарната отговорност на Дружество 3 за невнесения от Дружество 2 данък. НАП посочва, че Дружество 3 носи солидарна отговорност за неплатения данък на Дружество 1, тъй като представляващите двете дружества са свързани лица (майка и син). Дружество 3 обжалва акта.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
при секретар и с участието на прокурора Л. С. изслуша докладваното от съдията МАРИНИКА ЧЕРНЕВА по адм. д. № 9425/2011
Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на изпълняващ правомощията на директор на Дирекция "ОУИ" гр. Врана при ЦУ на НАП, надлежно упълномощен от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1321/01.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1300/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, Първо отделение, V-ти състав, с което е отменен.
Ревизионен акт № 1005107/05.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, с който за данъчен период м.09.2009 г. на основание чл. 177 от ЗДДС е определена като дължима за внасяне сумата от 136500 лв. и са присъдени разноски в размер на 50 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не са налице условията на чл. 177 от ЗДДС за ангажиране на отговорността на дружеството. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "Мирела Стил" ЕООД в писмено възражение излага доводи за правилност на обжалваното решение и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 1005107/05.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, с който за данъчен период м.09.2009 г. на основание чл. 177 от ЗДДС е определена като дължима за внасяне сумата от 136 500 лв.
За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС въвежда възможност за търсене на отговорност от регистрирано лице, получател по облагаема доставка, за дължим и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Тежестта за доказване на знанието по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС е на приходната администрация. За целите на реализирането на този особен вид солидарна отговорност в ал. 3 на чл. 177 от ЗДДС е въведена законова презумпция за знание, при едновременното наличие на следното: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
По делото е безспорно установено, че в конкретния случай жалбоподателят не се явява пряк получател по сделката. Стоките, предмет на договора, както и наемното възнаграждение, са продадени от "Тур спорт холдинг" ЕООД на "Тур спорт фешън" ЕООД, като за тази доставка продавачът начислява ДДС, което не внася в републиканския бюджет. "Тур спорт фешън" ЕООД продава същите дълготрайни материални активи и наем на жалбоподателя "Мирела стил 89" ЕООД, като начислява ДДС, а резултата за съответния данъчен период е ДДС за внасяне в размер на 31602,96 лв. - невнесен до приключване на ревизионното производство. По реда на чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорността на "Тур спорт фешън" ЕООД за ДДС в размер на 142175,93 лв., представляващ невнесен ДДС от "Тур спорт холдинг" ЕООД, видно от РА № 1003243/12.10.2012 г. Така определеното задължение не е внесено и от "Тур спорт фешън" ЕООД, поради което с обжалвания РА отново по реда на чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорността на "Мирела стил 89" ЕООД за невнесения от "Тур спорт фешън" ЕООД данък. Дори и в тази хипотеза, в тежест на ревизиращия орган е да докаже наличието на знание или задължение за знание на лицето, чиято отговорност се реализира, по отношение на невнесения данък.
По отношение на първата хипотеза - "регистрираното лице е знаело, че дължимия данък няма да бъде внесен" - съдът намира, че за наличието й следва да бъдат представени доказателства, че дружеството "Мирела стил" ЕООД или неговия представляващ притежават специално качество /собственик, управител, представляващ, прокурист и др./, по силата на което са длъжни да са запознати с всички дейности и действия, извършвани от "Тур спорт холдинг" ЕООД. Д. за подобни факти не са представени от приходната администрация, не са направени такива твърдения. Фактът, че представляващите двете дружества са майка и син, не представлява основание за наличие на знание по смисъла на чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС, тъй като липсва такава законова презумпция. Липсва презумпция и за наличието на задължение за знание и при свързаност на лицата, поради което и посочването от приходната администрация, че лицата са "свързани" по смисъла на § 1, т. 3, б. "а", "д", "е" и "м" от ДР на ДОПК е неотносимо към конкретния спор. Съдът е посочил, че "Мирела стил 89" ЕООД и "Тур спорт холдинг" ЕООД не са свързани лица, по смисъла на цитираните норми. Свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК могат да бъдат единствено физическите лица, но не и юридическите лица, както е в конкретния случай, тъй като качествата съпрузи, роднини по права и съребрена линия и роднини по сватовство са качества единствено и само на физически лица. Съгласно данните по делото единствен собственик и представляващ "Мирела стил 89" ЕООД е М. Ж., поради което липсват данни нито "Тур спорт холдинг" ЕООД, нито Ж. Ж. да участват в управителен или контролен орган на жалбоподателя или обратно; нито да притежават повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в жалбоподателя или обратно; нито да участват пряко или косвено в управлението, капитала или контрола на жалбоподателя или обратно. Предвид изложеното съдът намира, че "Мирела стил 89" ЕООД и "Тур спорт холдинг" ЕООД не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.
