РЕШЕНИЕ № 3414 ОТ 19.03.2018 Г. ПО АДМ. Д. № 10705/2017 Г., VI ОТД. НА ВАС

актуално 24 април 2020 65 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Може ли да се докаже трудова злополука, ако тя е настъпила в ден, в който лицето по график не е следвало да е на работа?

Фактическа Обстановка

Физическо лице работи на трудов договор на длъжност електромонтьор. На 04.09.2015 г. лицето и негови колеги са командировани на обект, на който трябва да поставят електрически стълбове за осветление. По време на работа лицето се подхлъзва и пада в една от шахтите с дълбочина 2 метра, предварително изкопана за поставяне на стълб. При падането лицето чупи крака си, което налага хирургическа манипулация. На лицето е издаден болничен лист за временна неработоспособност, в който пише, че счупването на крака не е настъпило при трудова злополука. То подава документи за трудова злополука пред НОИ. След проведена проверка НОИ издава разпореждане, с което определя злополуката като трудова. Работодателят на физическото лице обжалва това разпореждане с мотива, че в деня, деклариран от лицето като ден на злополуката, според графика то не е било на работа. Работодателят допълва, че разпореждането, издадено от НОИ, не трябва да има тежест, защото е издадено от лице, което няма компетентност да издава такива заповеди – лице, определено за заместник на директора на НОИ, за което никъде не е регламентирано какви са правомощията му.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 221 думи;

РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № *****/**** Г., VI ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛКА ПАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

СИБИЛА СИМЕОНОВА

при секретар и с участието на прокурора Ц. Г. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1403 от 24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3016/2016 г. Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Одессострой" ООД, гр. Аксаково против решение № 2153-03-75/05.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане № 5104-03-173/04.08.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Варна, с което настъпилата на 04.09.2015 г. злополука с пострадалия П. С. С., декларирана с вх. № 5101-03-34#1/12.02.2016 г. е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО. Осъдил е "Одессострой" ООД да заплати в полза на ТП на НОИ - Варна юрисконсултско възнаграждение.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Одессострой" ООД, чрез процесуалния представител адв. Русева с оплакване, че е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в случая разследването на трудовата злополука е започнала с нищожна заповед, издадена от лице без материална компетентност да издава такава заповед, независимо, че е бил заместник на директора на ТП на НОИ - Варна, тъй като никъде не е посочено в какъв обем са предоставените му правомощия. Моли за отмяна на съдебното решение и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Моли за присъждане на разноски.

Ответниците - директорът на ТП на НОИ - Варна и П. С. С., не са изразили становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но по същество за неоснователна и предлага съдебният акт да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. П. С. е работил по трудов договор с "Одессострой" ООД от 26.03.2015 г. на длъжност "електромонтьор", с място на работа - обект по договор, на пълно работно време - 40 часа седмично, с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя - до 26.09.2015 г. и с месечно възнаграждение в размер на 540 лева. Този договор е надлежно регистриран в ТД на НАП - Варна. През месец септември работниците на дружеството изграждали обект "Изграждане на сметище с. Въглен, обл. Варна". В книгата за инструктаж са положени подписи за проведен такъв от П. С., П. П. и Т. В. (работници на длъжност "електромонтьор" и "строителен електротехник" в "Билдинг строй експрес" ЕООД - Шумен, на същия обект "Изграждане на сметище с. Въглен, обл. Варна" по силата на договор от 20.07.2015 г. за строително-монтажни работи между "Одессострой" ООД и "Билдинг строй експрес" ЕООД) на 03.09.2015 г., въпреки че на тази дата в графика за работно време, както и в деня на трудовата злополука - 04.09.2015 г. е отразено, че тримата не са били на работа. От таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа за месец септември 2015 г. на "Билдинг строй експрес" ЕООД се установява, че и двамата свидетели са били на работа на 04.09.2015 г. - петък, присъствен ден.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П. П. (бивш колега на Сребренов) и Т. В. (бивш колега и баща на жената, с която пострадалият е живеел на съпружески начала), се установява, че на 04.09.2015 г. са пътували от Шумен до с. Въглен тримата и друг техен колега - Исмаил Адил с транспорт от работодателите им и в 08.00 часа започнал работният им ден. Четиримата пристъпили към работа, като се разделили по двойки - П. П. и П. С. потеглили в една посока, а Исмаил Адил и Т. В. - в друга, за да изпълнят задачата, която били започнали предните дни - поставяне на 200 електрически стълба за осветление и окабеляването им, като опъват кабели от съответните шахти до стълбовете и полагат кабели в предварително подготвените изкопи. По сведения на Петров още в 09.00 часа, той видял, че Сребренов е стъпил върху една от шахтите, от които се изтеглят кабели, след което продължил своята работа. Малко след това Сребренов го извикал по име, и Петров се обърнал и видял, че колегата му е паднал в един от изкопите до шахтата с дълбочина около 1.5 - 2.0 метра. Петров и друг негов колега извадили Сребренов от изкопа и с лекия автомобил на колегата му, веднага го откарали в Спешен център на МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД. Вследствие на падането, на П. С. му е извършена хирургична манипулация на 07.09.2015 г., при която било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, табия фибулла, и били поставени заключваща плака и винтове. По делото е приложен болничен лист, от който се установява, че пострадалият е бил във временна неработоспособност 41 дни. Сребренов подал декларация с вх. № 5101-03-34/18.02.2016 г. за настъпилата на 04.09.2015 г. трудова злополука с молба да бъде установена, като такава и със заповед № 5101-03-34/22.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, на основание чл. 58, ал. 1 от КСО било разпоредено разследването на злополуката и определяне на комисия с председател и трима членове, един от които - ст. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Варна. Със заповед № 10/28.03.2016 г. управителят на "Одессострой" ООД също определил комисия с председател и двама членове, за разследване на злополуката по декларираните от Сребренов данни, като са поставени конкретни въпроси за изясняване. Тази проверка е обективирана в Протокол за трудова злополука № 1/31.03.2016 г., с който е прието, че след извършеното разследване, не е установено на 04.09.2015 г. П. С. да е бил на обект "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците" в с. Въглен, тъй като според изготвения график на тази дата, той не е следвало да е на работа, а по показания на техническия ръководител А. В., същият нито е видял, нито е извършвал инструктаж на пострадалия, нито е възлагал, каквато и да е работа по част "ЕЛ", а е възлагал задачи по "Канализация" и почистване на строителната площадка. Освен изложеното е отразено, че свидетелите Т. В., П. П. и Исмаил Адил са отказали да дадат обяснения, не са събрани данни за лицата, които са оказали първа помощ при инцидента и работодателят не е бил уведомен за случая със Сребренов, поради което не може да се приеме, че е налице трудова злополука.

скрито платено съдържание: 1209 думи;