ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как се доказва, че несъответствието между получени доходи и имуществено състояние е в резултат на недекларирани доходи, подлежащи на облагане?
Фактическа Обстановка
След извършена проверка НАП издава ревизионен акт, с който установява задължения за данък на физическо лице за 2014, 2015 и 2016 г., както и изменя установения за 2013 г., след като установява по-голяма данъчна основа. Според НАП за посочените години е констатирано несъответствие между стойността на придобитото имущество и финансовото състояние на лицето спрямо получените за периода доходи. Прието е, че това превишение представлява доход от други източници (по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ) и като такъв е обложен с данък за доход на физическо лице. Лицето обжалва акта.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти декември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
ТАНЯ КОМСАЛОВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията ТАНЯ КОМСАЛОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1209 от 06.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2726/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618000014-091-001/23.05.2018 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ЗДДФЛ от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 472 от 13.08.2018 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 3 449,34 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 072,82 лева, за 2015 г. в размер на 5 449.07 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 139.95 лева и за 2016 г. в размер на 990.38 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 106.75 лева, и изменен в частта относно установения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. - от 3 768.67 лева на 493.85 лева и лихви за просрочие - от 1 555.08 лева на 203.78 лева, вкл. и в частта му за разноските.
В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, а именно чл. 35, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за това, че неправилно административния съд е приел, че в случая при проведена по общия ред на закона ревизия не се установява подлежащ на облагане доход по смисъла на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ за физическото лице, съобразно конкретно установените факти по делото. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - П. А. К. оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Апрахамова по съображения, изложени в писмен отговор и в пледоарията по съществото на спора, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на Административен съд - Пловдив, както и да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 1 000 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя списък на разноските и доказателства за заплащането им по банков път.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
