ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети март в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 1328/2018

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 2127 от 28.11.2017 г., постановено по адм. д. № 3001/16 г. Административен съд - гр. Варна, втори състав, е отменил ревизионен акт № Р - 03001816000786 - 091 - 001/29.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 351/14.10.2016 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Варна, с която на ЕТ "Румен Христов - Руди", ЕИК 117684116, са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г. в размер на главница от 7 198,67 лв. и лихви в размер на 2 375,92 лв. С от решението съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Румен Христов - Руди" в останалата й част и е осъдил жалбоподателят да заплати на Д"ОДОП" - гр. Варна разноски по делото по компенсация в размер на 25,40 лв.

Срещу постановеното решение на административния съд, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от Р. П. Х., в качеството му на ЕТ "Румен Христов - Руди", ЕИК 117684116 от гр. Русе, чрез пълномощника му адв. Ю. Д.. В същата се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му част и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да реши спора по същество, като отмени ревизионния акт и в тази му част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна чрез своя процесуален представител юрк. Петракиева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение, в отменителната му част за установени данъчни задължения за данъчен период 2012 г. е подадена касационна жалба от С. Х. П. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му част и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба ЕТ "Румен Христов - Руди" взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество тази на директора на Д"ОДОП" - гр. Варна е основателна и следва да бъде уважена, а тази на едноличния търговец е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество както следва: тази на ЕТ "Румен Христов - Руди", е неоснователна, а тази на Д"ОДОП" - гр. Варна е основателна.

С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № Р - 03001816000786 - 091 - 001/29.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 351/14.10.2016 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Варна, с която на ЕТ "Румен Христов - Руди", ЕИК 117684116, са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г. в размер на главница от 7 198,67 лв. и лихви в размер на 2 375,92 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните в хода й доказателства, констатациите на органа по приходите относно установените преобразуване на финансовия резултат на едноличния търговец за данъчни периоди 2010 г. и 2012 г. и определените въз основа на това задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и съответните лихви за забава. Конкретно за 2010 г. е посочено, че на основание чл26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и 4 ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия резултат на задълженото лице със сумата от 60 150,40 лв., съставляващи отчетени разходи по фактури, издадени от "ФС Изгрев 2008" - ЕООД за закупени яйца с констатации, че липсват данни за реални стопански операции и е нарушен основния счетоводен принцип за документална обоснованост на счетоводните операции. Съдът е посочил, че извършването на реални доставки по процесните фактури, а от там и предпоставки за осчетоводяване на разходите, е факт, който е изгоден за задълженото лице, поради което в негова тежест е да установи реалността на доставките. Предвид предмета на доставките е отбелязано, че за установяване на реалността следва да се установи факта на предаване на яйцата от доставчика на едноличния търговец. На стр. 5 от решението, съответно л. 92 от решението, съдът е изложил изводите си защо приема, че ревизионният акт е законосъобразен в тази му част, респективно, защо възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Съдът е анализирал ангажираните от страната доказателства в тази насока: представени по време на ревизията пътни листи /л. 155 - 156 от преписката/, показанията на разпитания свидетел Халил Осман Ахмед, който е работил като шофьор към търговеца, сертификат за качеството на яйцата и заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че представените пътни листове не установяват превоз на стоката от склад на доставчика, тъй като отправният пункт в тях е посочен обект на търговеца на ул. "Тодор Каблешков"; показанията на разпитания свидетел установяват извършването на последващи доставки от склад на търговеца до негови клиенти. Представеният сертификат за качеството на яйцата е коментиран в смисъл, че той също не установява предаването на стоката, тъй като не може да се обвърже с конкретните доставки. Редовното водене на счетоводството на търговеца също е определено като обстоятелство, което не установява реалност на доставките. Посочено е, че липсват приемо-предавателни протоколи, превозни документи, данни за извършване на сделката при условията на т.н. "транзитни продажби", а фактът, че търговецът е извършвал последващи доставки с такъв тип стоки също не установява реалност на въпросните доставки. На основание гореизложеното е изграден извод, че жалбоподателят не е се справил с доказателствената тежест да установи, че фактурираните доставки са реални, поради което органите по приходите обосновано са приели, че фактурите не отразяват реални стопански операции и са преобразували финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, съответно са определили допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. По отношение на преобразуване на финансовия резултат за данъчен период 2012 г. е отбелязано, че органът по приходите е извършил преобразуване на финансовия резултат на търговеца със сумата 54 522,79 лв. на основание чл. 78 ЗКПО поради това, че въпросната сума не е отчетена от лицето съобразно изискванията на нормативен акт и е квалифицирана като приход от стопанска дейност. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част на следните основания: използваният от органа по приходите метод за определяне на данъчната основа е относим при особената ревизия по чл. 122 ДОПК, а в случая ревизията е проведена по общия ред и това изключва въпросната разпоредба; вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, е установило, че счетоводните записвания в м.01.2012 г. са направени без реални приходи и разходи на парични средства в касата на търговеца и не са налице неотчетени приходи. На база на изложеното е изведен извод, че органът по приходите неправилно е коригирал финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО, съответно определил допълнителни данъчни задължения, поради което ревизионният акт следва да бъде отменен в тази му част.