ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как следва да се докаже извършена имуществена вреда на напуснал управител, който е предал касовата наличност и са съставени протоколи за това?
Фактическа Обстановка
Управител на Дружество предава на следващия назначен управител касовата наличност, която е в размер на 419 лв. към 30.04.2009 г. Подписан е междинен баланс на това основание. Впоследствие Дружеството следва да изплати дружествен дял на бившия управител, тъй като той е имал и качеството на съдружник. Осчетоводено е задължение на управителя за нанесени имуществени вреди – поради изтеглени през 2008 г. и 2009 г. суми от банковите сметки на Дружеството, които са били заприходени на каса и осчетоводени като изтеглени на каса суми. Направено е прихващане с изплащането на дружествения му дял като съдружник. Това вземане е било осчетоводено впоследствие, а не към момента на подписване на баланса и предаване на касовата наличност на новия управител.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ****/****
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря А. Й., като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д. № 1945/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. С. срещу решение № 147/06.06.2016 г. по т.д. № 77/16 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 851/12.11.15 г. по т.д. № 237/2010 г. на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] /като правоприемник на [фирма]/ искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ - за изплащане на равностойност на дружествен дял в размер на 449 501, 47 лв., поради погасяване на това вземане чрез съдебно прихващане с вземания на дружеството срещу него до този размер, основани на чл. 145 ТЗ вр. чл. 248, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД; за заплащане на сумата 1800 лв., представляваща внесен дялов капитал.
В касационната жалба са наведени оплаквания за необоснованост на въззивното решение, неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуални правила при постановяването му.
[фирма] в писмен отговор е оспорил изложените в касационната жалба оплаквания с твърдения за правилност и законосъобразност на атакуваното въззивно решение и искане за потвърждаването му.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да потвърди решението на първата инстанция ВАп С е приел предявения от ищеца иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за основателен и доказан в претендирания от него размер, но, разглеждайки направеното в производството от страна на ответника възражение за прихващане с вземане на дружеството към ищеца, основано на разпоредбата на чл. 145 ТЗ, е достигнал до изводи за неговата основателност и поради това - за правилност на извършеното от първата инстанция прихващане с това вземане до размера на претендираното, обусловило отхвърлянето на предявения иск. По спорното вземане, предмет на възражението за прихващане, съдът е съобразил като доказателство, установяващо касова наличност в размер на 419 лв. към момента на освобождаването на ищеца като управител на дружеството, подписания от самия него междинен баланс към 30.04.09 г. Приел е като потвърждаващи липсата на парични суми в претендирания с възражението за прихващане размер от 420 925, 53 лв. констатациите в заключението на вещото лице за наличие на изтеглени от ищеца през 2008 г. и 2009 г. от банковите сметки на дружеството суми, които са били заприходени на каса и съответно осчетоводени като изтеглени от касата суми, чието разходване е останало неотчетено. Констатирал е последващо отразяване в счетоводството на ответника на сума в този размер като задължение на ищеца към дружеството. Въпреки изразеното от решаващия състав принципно съгласие с възражението на ищеца, че установяването на касовата наличност, следва да бъде извършено съгласно ЗСч или счетоводните стандарти - с приемо-предавателен протокол или протокол за инвентаризация, изготвени по съответния ред, ВАп С не е приел за недоказано твърдението за настъпили вреди от управлението на ищеца. Позовал се е на материална доказателствена сила на междинния счетоводен баланс, като частен свидетелстващ документ, установяващ неизгодни за издателя му факти /за посочения в него размер на касовата наличност/ и на липсата на твърдения и доказателства за предаването на тази сума на представител на дружеството след освобождаването на ищеца като управител или за разходването й в интерес на дружеството. Приемайки, че доказването на тези факти е в тежест на ищеца, при липса на осъществено такова, съдът е направил заключението си за наличие на нанесена щета на дружеството. След като е констатирал наличие на решение на ОС за търсене на отговорност от управителя по чл. 145 ТЗ, поддържано в съдебната практика като предпоставка за допустимост на иска, наличието на виновно неизпълнение на задълженията на ищеца като управител на дружеството и настъпил за последното вредоносен резултат, съдът е заключил, че специалната му управителска отговорност подлежи на ангажиране.
С определение № 130/07.03.17 г. решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса Допустимо ли е в производството по предявен иск по чл. 145 ТЗ имуществената отговорност на управител на О. за недостиг на парични средства в дружеството да бъде ангажирана без да е извършена ревизия или инвентаризация на елементите на активите и пасивите на дружеството, за да се установи съответното им състояние/наличност към определен момент? Допускането е извършено в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед наличието на постановено от състав на Софийски апелативен съд решение № 57/14.01.14 г. по т.д. № 1672/13 г., съдържащо противно на възприетото от въззивния съд по настоящото дело разрешение. С това решение е прието, че само липсата на ангажирани от ответника по иска по чл. 145 ТЗдоказателства, оправдаващи разходването на суми на дружеството, не би могла да обоснове предпоставки за реализирането на отговорността на управителя, без да е извършена съответна инвентаризация и да са съставени съответни счетоводни документи, установяващи реално причинена на дружеството вреда в резултат на неотчитането на паричните средства.
