ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Получателят по доставка трябва ли да доказва факти, свързани с дейността на доставчика, за да му бъде признато право на данъчен кредит?
Фактическа Обстановка
Търговец, с предмет на дейност „добив и продажба на дърва за огрев“, получава доставки на различни видове материали и услуги – проправяне на път, основен ремонт на двигател, смяна на масла и гуми и др. НАП отказва правото на данъчен кредит на търговеца, като приема, че доставките не са подкрепени с надлежни доказателства. Доставчиците не са открити при инициираните насрещни проверки и не са събрани данни за тяхната техническа и кадрова обезпеченост. Освен това четири от петте доставчици са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на НАП. Търговецът обжалва ревизионния акт, с който са му определени задълженията по ЗДДС.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
РОСИЦА ДРАГАНОВА
при секретар и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията РОСИЦА ДРАГАНОВА по адм. д. № 14057/2018
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Емкойл - Георги Хаджипенчев", чрез процесуален представител, срещу решение № 5470 от 25.09.2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. д. № 10458/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт (РА) № Р-22002315009478-091-001/13.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1688 от 27.09.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът сочи, че съдът не е изложил мотиви, с посочване на исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Извършил е неправилна преценка на доказателствата. Като нарушение на материалния закон и необоснованост на решението посочва, че съдът не е съобразил установеното от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като немотивирано не му е дал вяра. Акцентира, върху обстоятелството, че като получател по доставките е изпълнил всички задължения, произтичащи от закона във връзка с начисляването, отразяването и въобще администрирането на ДДС, поради което отказът да бъдат приложени в полза на касатора разпоредбите на ЗДДС относно упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е незаконосъобразен. Акцентира, че съдебната практика на СЕС категорично обявява за противоречаща на правната уредба на ДДС практика на приходната администрация, при която се отказва право на данъчен кредит на получателя по доставката, заради неизправности при доставчика. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения на търговеца ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски в две съдебни инстанции по представен списък.
Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С оспорения РА на търговеца са определени задължения по ЗДДС в размер на 16 384,59 лв. - главница и лихви за просрочие - 2 581,20 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м.07, м.08, и м.11 на 2014 г. и м.03 и м. 05 на 2015 г. по 15 бр. фактури, издадени от доставчиците: "Техностроймат" ЕООД, "БМ и Смел" ЕООД, "Импорт Строй 5" ЕООД, "Силпорт 2" ЕООД и "Актив Логистика" ЕООД.
