ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 278 уникалност: 96.8%

Правен Въпрос

Допустимо ли е договоряне сам със себе си между физическо лице и едноличния му търговец?

Фактическа Обстановка

Физическо лице е регистрирано като едноличен търговец и земеделски производител, чийто предмет на дейност е отглеждане на зърнени култури. Едноличният търговец наема земя от различни физически лица, която обработва. В същото време ЕТ наема земя и от физическото лице, което го е регистрирало. НАП прави ревизия и не признава разходите на ЕТ за платената аренда на физическото лице с аргумента, че не може да се договаря сам със себе си. Лицето обжалва акта.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 109 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕОДОРА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретар Н. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

С решение № 715 от 30.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2286/17 г по описа на Административен съд - Варна е отменен ревизионен акт № Р-03000816006752-091-001 от 11.04.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, изменен с решение № 214/10.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, в частта, с която в тежест на А. С., в качеството му на ЕТ "Алтеос-А. Стефанов" са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, за данъчен период 2014 г. в размер над 5754.90 лв. и съответните лихви и за данъчен период 2015 г. в размер над 5813.39 лв. главница, както и съответните лихви. В останалата част оспорването е отхвърлено.

Недоволни от постановения съдебен акт са останали и двете страни в производството и срещу него са подадени две касационни жалби.

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна, е подал касационна жалба с вх. № 7426/19.04.2018 г., срещу постановеното съдебно решение, в частта, с която е отменен ревизионния акт, като изрично сочи че това е определеното данъчно задължение за 2015 г. При обжалването се твърди, че решението в оспорената част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В подкрепа на тези твърдения се сочи, че ревизираното лице има право на преотстъпване и отговаря на всички предпоставки за това, но неправилно е определен от съда размера преотстъпения данък.

За да ползва право на преотстъпване счетоводството на едноличния търговец следва да се води аналитично, което да позволява правилно да се определи, за коя от дейностите се отнасят приходите и разходите и съответно върху коя част от тях следва да се направи приспадане.

По делото е изслушана ССчЕ, с която се иска установяване на приходите и разходите на ревизираното лице и данъчния финансов резултат за всяка от дейностите по отделно. Позовавайки се на тази експертиза, решаващият състав е намалил определените данъчни задължения на едноличния търговец, но не е изложил мотиви защо възприема заключението на експертизата, а не направените в хода на ревизионното производство изчисления.

В касационната жалба са изложени подробни мотиви в подкрепа на тезата, че ревизионният акт отразява по-правилно счетоводните записвания на едноличния търговец и въз основа на тях, е определен дължимия от ревизираното лице данък, правилно и законосъобразно.

Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

ЕТ "Алтеос-А. Стефанов", също е обжалвал постановеното съдебно решение с касационна жалба вх. № 8012/30.04.2018 г., в частта, с която е отхвърлено обжалването и е потвърден ревизионният акт. Касаторът намира, постановеното решение за незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и ДОПК, както и в противоречие на установените по делото факти. Възразява се срещу изводите на решаващият състав относно възможностите за сключване на договор за наем на земеделска земя между едноличния търговец и физическото лице, което го е регистрирало. За нуждите на данъчното облагане имуществото на физическото лице и на едноличния търговец не са идентични. Прилага се режим на разделност.

Изложените аргументи на първоинстанционният съд са неправилни и вътрешно противоречиви. Не са съобразени и с трайната и непротиворечива практика на ВАС.

Договорите сключени с Т. С. са на цена различна и по-висока от тази към останалите лица, което е възприето като действие довело до отклонение от данъчно облагане.

Неправилно, с оглед твърденията на страните, не е разпределена доказателствената тежест между тях и не е указано конкретно, кои факти и обстоятелства от кого следва ад се установяват. Въз основа на това процесуално нарушение не е определена правилно пазарната цена на имотите предмет на наемното правоотношение и поради това незаконосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.

Оспорват се и изложените от съда мотиви относно размера на преотстъпения данък за 2013 г.; 2014 г. и за 2015 г.

Постановеното решение се обжалва и в частта за разноските, определени от съда по компенсация.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадените касационни жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни. Съдебното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на съдебна проверка пред АС-Варна е бил ревизионен акт № Р-03000816006752-091-001 от 11.04.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, изменен частично с решение № 214/10.07.2017 г. от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна. С ревизионния акт на ревизираното лице са определени следните допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г. в размер на 5 451 лв. главница и лихви в размер на 2 827.92 лв.; за данъчен период 2013 г. в размер на 27 336 лв. и лихви в размер на 8 189.02 лв.; за данъчен период 2014 г. в размер на 5 993 лв. главница и лихви в размер на 1186.37 лв. и за данъчен период 2015 г. 9 533 лв. и лихви в размер на 908.52 лв. При административното оспорване, решаващият орган е уважил част от аргументите на оспорващия, като е изменил ревизионния акт в частта относно установените данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и е намалил задължението за лихви установено за 2011 г. с 82.21 лв. и за 2015 г. дължимия данък на 7 903 лв. главница и лихви в размер на 753.18 лв. Пред първоинстанционният съд е обжалван ревизионния акт в потвърдената и изменена част, като е прието, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

скрито платено съдържание: 2263 думи;