ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

актуално 20 май 2020 780 уникалност: 94.3%

Правен Въпрос

Кога се счита за „добросъвестно“ едно лице при получаване на осигурителни плащания?

Фактическа Обстановка

На 24.06.2002 г. лице подава заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като декларира, че е преустановило осигуряването си от 21.02.1991 г. С разпореждане от 28.08.2002 г. му е отпусната пенсия, считано от 01.01.2002 г. Базисният период, въз основа на който е формиран размерът на пенсията му за инвалидност поради общо заболяване, е формиран от осигурителния му доход за 3-годишен период (съгласно относимите по това време разпоредби). Пенсията му е отпусната при осигурителен стаж от 19 г., 5 м. и 25 дни и осигурителен доход за периода от 30.12.1982 г. до 16.10.1989 г. Със заявление от 22.01.2015 г. лицето е поискало личната му пенсия да бъде изменена, представяйки трудова книжка за доказване на нови обстоятелства, обосноваващи промяната. Във връзка със заявеното искане, НОИ извършва проверка и установява, че лицето има положен стаж и осигурителен доход до началната дата на пенсията – 01.01.2002 г., който задължително участва в определянето на размера ѝ. НОИ приема, че се е стигнало до изплащането на пенсия в по-висок от дължимия размер – поради декларирането на неверни обстоятелства от страна на осигуреното лице. След като е определен действително дължимият по-нисък размер на пенсията, НОИ счита, че това следва от недобросъвестното поведение на осигуреното лице, което декларира невярна информация в заявлението си през 2002 г. Поради тази причина е издадено разпореждане, с което се задължава лицето да върне недобросъвестно получените суми, които надвишават действителния размер.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 130 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Чл. 209 АПК

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ТОДОР ТОДОРОВ

СТЕЛА ДИНЧЕВА

при секретар и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 12690/2018

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, против решение № 1884/30.08.2018 г., постановено по адм. д. № 2863/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът по жалба на Р. И. Н. е отменил решение № 2153 - 15-103/20.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № 4002174462/ протокол № 3045-15-7/24.08.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив, с което лицето е задължено да възстанови неоснователно изплатената му сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 12 114,04 лева, от които главница за периода 01.01.2005 г. до 31.05.2015 г. в размер на 6804,22 лева и лихва в размер на 5309,82 лева, начислена към 24.08.2015 година. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето от АПК. Претендира се неговата отмяна, като съдът постанови друго, с което да отхвърли оспорването срещу административен акт.

Ответникът - Р. И. Н. от с. Белозем, област Пловдивска - не изразява становище по подадената касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е решение № 2153 - 15-103/20.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4002174462/ протокол № 3045-15-7/24.08.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено Р. Н. да възстанови неоснователно изплатената му сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 12 114,04 лева, от които главница за периода 01.01.2005 г. до 31.05.2015 г. в размер на 6804,22 лева и лихва в размер на 5309,82 лева, начислена към 24.08.2015 година.

С решението на органа по същество е прието, че част от задължението на Р. Н. е погасено по давност за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. в размер на 6419,66 лева, от които 2661,23 лева главница и лихва 3758,43 лева. В останалата част, която е предмет на оспорване пред съда, вземането към държавното обществено осигуряване не е погасено по давност. В административния акт са изложени мотиви за дължимостта му, тъй като на осн. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, ведно с лихвата по чл. 113 КСО, т. е. задължението възниква, когато лицето действа недобросъвестно.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспоренoтo решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила, но при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон. Изложени са подробни мотиви, че в случая административният орган не е доказал при условията на главно и пълно доказване в процеса, недобросъвестност у жалбоподателя при получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за да бъде постановено връщане на основание чл. 114 КСО.

скрито платено съдържание: 1372 думи;