РЕШЕНИЕ № 4419 ОТ 07.04.2017 Г. ПО АДМ. Д. № 3794/2016 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Елизабет Кирилова
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 9 април 2020 52 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Може ли вдовец да продължи да получава добавка към пенсията си за починалата си съпруга, ако встъпи в последващ брак?

Фактическа Обстановка

Мъж остава вдовец, след като съпругата му почива на 01.07.1999 г. С разпореждане на НОИ, той започва да получава добавка към пенсията си – в размер на 20% от нейната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Вдовецът се жени повторно през октомври в годината, в която е настъпила смъртта на съпругата му. С разпореждане на НОИ на 16.09.2014 г. е установено, че лицето отново е встъпило в граждански брак и следователно е получавало неправомерно добавката в периода 24.10.1999 – 16.09.2014 г. С разпореждане от 30.10.2015 г. лицето е задължено да възстанови неоснователно получените суми, освен тези за периода 1999 – 2004 г., тъй като те са погасени по давност. Лицето обжалва решението на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 126 думи;

РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми март в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАСКА ДИШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТОДОР ТОДОРОВ

ДИМАНА ЙОСИФОВА

при секретар и с участието на прокурора Л. С. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. Г. от с. Червен, община Иваново, област Русенска, чрез пълномощника адв. М. Р., против решение № 4/23.02.2016 г., постановено по адм. д. № 4/2016 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му против решение РРД № 2153-17-79/14.12.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Русе. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Русе, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалбата на Г. М. Г. против решение РРД № 2153-17-79/14.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, в частта, с която не е уважена жалбата му против разпореждане № 3046-17-7/30.10.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване.

За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения акт законосъобразно е прието наличието на основание за възстановяване на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания - добавка по чл. 84 КСО от пенсията на починала съпруга на жалбоподателя. Съдът е изложил, че правото на тази добавка за жалбоподателя е отпаднало след сключването на последващ брак от него, съгласно чл. 49, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, поради което правилно е била прекратена. След прекратяването на последващия брак за жалбоподателя отново е възникнало право да получава добавка по чл. 84 КСО, но за отпускането й е било необходимо да подаде заявление, което той не е сторил. По съображения в този смисъл съдът е достигнал до извода, че правилно са претендирани суми за възстановяване по чл. 114 КСО, а размерът на непогасеното по давност задължение правилно е определено с обжалваното решение.

Така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с разпореждане № 2203105367/01.09.1999 г. на Г. М. Г. е отпусната добавка в размер на 20 % от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалата му съпруга, считано от 01.07.1999 г. Пенсията е спряна с разпореждане от 16.09.2014 г., поради установяване на факта, че същият е сключил нов граждански брак. При последвалата проверка е установено, че гражданският брак е сключен на 24.10.1999 г. и е прекратен с развод с решение по гр. дело № 6701/2011 г. на Районен съд гр. Русе, влязло в сила на 14.06.2013 г.

С разпореждане № ИП-2262/24.04.2015 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСОдобавката по чл. 84 КСО е прекратена, считано от 24.10.1999 г., поради сключването на граждански брак. Това разпореждане е връчено на дъщеря на адресата Г. Г. на 28.07.2015 г., по делото няма данни, нито твърдения да е било обжалвано, от което следва, че същото е влязло в сила на 29.10.2015 г.

скрито платено съдържание: 1298 думи;