ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 15 юни 2017 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:

1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА

2. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА 3. СТОИЛ СОТИРОВ

4. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ 5. ВЕСКА РАЙЧЕВА

6. ПЛАМЕН СТОЕВ

7. ЗЛАТКА РУСЕВА

8. ДИЯНА ЦЕНЕВА

9. МАРИЯ ИВАНОВА

10. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА 11. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА 12. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА 13. ЕМИЛ ТОМОВ

14. АЛБЕНА БОНЕВА

15. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

16. ЖИВА ДЕКОВА

17. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА 18. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 19. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 20. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА 21. ОЛГА КЕРЕЛСКА

22. ЗОЯ АТАНАСОВА

23. ВЕСЕЛКА МАРЕВА

24. БОРИС ИЛИЕВ

25. ДИАНА ХИТОВА

24. 26. БОЯН ЦОНЕВ

27. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА 28. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

29. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА 30. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:

КРАСИМИР ВЛАХОВ

БОЙКА СТОИЛОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

31. ЛЮБКА АНДОНОВА 32. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА 33. ГЕРГАНА НИКОВА

34. МАЙЯ РУСЕВА

35. ЕРИК ВАСИЛЕВ

36. ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА 37. ВАНЯ АТАНАСОВА

38. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря Борислава Лазарова

постави на разглеждане тълкувателно дело No 1 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска колегия

докладвано от съдия МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 01.03.2016 г. на председателя на Върховния касационен съд на основание чл.128, ал. 1 ЗСВ по следните въпроси:

1. При какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител?

2. Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

1. Първият въпрос се поставя в контекста на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Пенчеви срещу България” (жалба No 77818/12) от 10.02.2015 г., с което е прието, че отказът на ВКС да разреши неограничено извеждане от страната за период от една година на малолетно дете, придружено от своята майка, без съгласие на бащата, постановен в решение No 130 от 26.06.2012 г. по гр. д. No 578/11 г. на ІІІ г.о., ВКС, представлява намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а позоваването на константната съдебна практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено като „прекалено формалистичен подход”, вместо който съдът следва да прецени всички факти от значение за интереса на детето.

По приложението на чл. 127а СК (респ. чл. 123, ал. 2 СК до 21.12.2010 г.) в едни решения се приема, че може да бъде дадено разрешение за конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем, както и неограничен брой пътувания през определен период от време, предвид възможността детето да бъде отведено до място, където да бъде поставено в риск, и да бъде нарушен режимът на лични отношения между детето и другия родител. В други решения е разрешено на дете да пътува многократно, за неограничен брой пътувания и без ограничения във времето, заедно с единия родител до определени държави, с оглед на необходимостта да се обезпечи изпълнението на установения режим на лични отношения с този родител. Има и решения, в които поначало се споделя първото становище, но се приема, че разрешение за пътуване в чужбина, с определен срок, макар и само до една страна, без ограничение в броя на пътуванията, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи – ако са налице такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството по чл. 127а от СК, които имат изключителен, извънреден характер и по несъмнен начин налагат даването на такова разрешение от съда.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

Въпросите, свързани в пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на родителите. Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско право при условията на съвместно упражняване на родителските права – по общо съгласие, като брачният статус на родителите е без значение. Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. При липса на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между тях се решава от съда.

Производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.

Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън стrаната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал.1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.

Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството. При даването на разрешение за пътуване, следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права. В държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това в никакъв случай не би било в интерес на детето и следва да бъде отчетено при обсъждане въпроса за съдебно разрешение за пътуване.