ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Правен Въпрос
Допустимо ли е работодател да делегира своите правомощия по прекратяване на трудовото правоотношение на други лица чрез упълномощаване, извън случаите на дисциплинарно уволнение?
Оригинален Въпрос
Допустимо ли е чрез упълномощаване да се делегира работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ?
Противоречива Практика
По инициатива на състав на ВКС е образувано тълкувателно дело, с което да се отговори на посочения въпрос, тъй като в съдебната практика е налице противоречие. Някои съдилища застават зад тезата, че работодателската правоспособност по отношение на прекратяването на трудовите правоотношения не може да бъде делегирана чрез упълномощаване, а други – че няма основание работодателят да бъде лишен от възможността да упълномощи трето лице, което да осъществява неговите правомощия.
Резюме на Тълкувателно Решение
ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 29 ноември 2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
КРАСИМИР ВЛАХОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:
ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ТАНЯ МИТОВА
ПЛАМЕН СТОЕВ
БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ТЕОДОРА НИНОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
НАДЯ ЗЯПКОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЖИВА ДЕКОВА
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
СТОИЛ СОТИРОВ
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЗОЯ АТАНАСОВА
ЛЮБКА БОГДАНОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ВЕСКА РАЙЧЕВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КОСТАДИНКА АРСОВА
БОРИС ИЛИЕВ
ЗЛАТКА РУСЕВА
ДИАНА ХИТОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Б. Л. постави на разглеждане тълкувателно дело № * по описа за 2012 г. на ОСГК, докладвано от съдията ЖИВА ДЕКОВА
С разпореждане от 17.04.2012 г. на заместник председателя на Върховния касационен съд и председател на гражданска колегия е образувано тълкувателно дело № */2012 г. на Върховния касационен съд, Общо събрание на гражданска колегия, по предложение на състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение, който на основание чл. 292 ГПК с определение № 510 от 04.04.2012 г. е спрял производството по гр. д. № 1624/2011 г. и е предложил на Общото събрание на гражданска колегия да постанови тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос:
Допустимо ли е чрез упълномощаване да се делегира работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ.
Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
В определението по чл. 292 ГПК е посочено, че в практиката на ВКС по поставения въпрос са формирани две становища в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения.
Едното становище е, че принципно е недопустимо работодателската правоспособност да бъде делегирана чрез упълномощаване извън случаите, в които законът изрично допуска това /чл. 192, ал. 1 КТ/. Ограниченото приложно поле на упълномощаването при упражняване правата на работодателя спрямо наети от него работници и служители, следва както от специфичния, индивидуален характер на трудовия договор като правна връзка, така и от уредбата на основанията за нейното прекратяване. Щом в Кодекса на труда нормативно са изведени условия за формиране волеизявлението на работодателя и това е въпрос на законосъобразност по прилагането на всяко едно конкретно предвидено прекратително основание, засягащо трудово-правната връзка, то работодателят не може да се позовава на общите гражданскоправни норми и принципи във връзка с упълномощаването, т.е. че има правомощие да делегира правата си тогава, когато прецени, с оглед липса на изрична гражданскоправна забрана по отношение на кръга лица при овластяването.
Другото становище е, че същите нужди, които налагат извършването на волеизявление чрез представител в гражданските отношения, съществуват и при трудовите отношения. Работодателят може, по една или друга причина, да не е в състояние да изяви лично волята, която е формирал като страна по трудовото правоотношение с работника. В тeзи случаи законът не забранява той да действа чрез доброволен представител, т.е. лице, което е упълномощено да изяви воля от чуждо име и с последици пряко в сферата на представлявания. Като част от системата на гражданското право, трудовото право се подчинява /доколкото няма изрична отклоняваща се уредба/ на общите правила за валидността на волеизявленията и начина на обективирането им, установени в общия граждански закон. В България, при липсата на граждански кодекс, общите правила за формирането и изявата на волята на частноправните субекти, се намират в ЗЗД. Там е уреден и института на представителството, който дава възможност правни действия да се извършват от трето лице /пряк представител/ с настъпване на последиците от тях директно в чужда правна сфера. Доброволното представителство, което почива на волята на представлявания, е регламентирано като общ институт на гражданското право и няма правни съображения, според които той не може да има приложение в трудовото. Обстоятелството, че КТ урежда с изрична разпоредба представителството в случая на чл. 192, ал. 1 КТ, не означава, че в други случаи законодателят го възприема като недопустимо. Такъв начин на тълкуване на закона няма опора в ЗНА. Поради това е прието, че работодателят може да отправя волеизявленията си към другата страна по трудовото правоотношение чрез представител, включително изявлението за прекратяване на договорната връзка между тях.
