ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 11 март 2020 698 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Дължи ли се ДДС при ползване на автомобил, за който са отчетени разходи за амортизацията, но не и за потреблението му?

Фактическа Обстановка

Дружество закупува автомобил и го завежда като актив. С ревизия на НАП се установява, че дружеството не е отчитало разходи за автомобила и че той не е бил отдаван под наем, освен за период от 6 месеца. НАП приема, че автомобилът е бил използван за цели, различни от дейността на дружеството, или за лични нужди, представляващи безвъзмездни услуги, приравнени на възмездни и подлежащи на облагане с ДДС. В тази връзка с ревизионен акт са определени задължения по ЗДДС, като за данъчна основа са използвани месечните задължения за амортизация. Дружеството обжалва ревизионния акт и спорът достига до ВАС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 51 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на втори февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора Л. М. изслуша докладваното от съдията МАДЛЕН ПЕТРОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика град Варна против решение № 2890 от 17.12.2014 г. на Административен съд, град Варна постановено по адм. д. № 2269/2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 031304843/10.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Варна в качеството им на орган възложил ревизията и ръководител екип, потвърден с решение № 235/29.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в процесния случай за придобия от Волга - К7 ООД автомобил не са начислени разходи във връзка с използването му, поради което е използван за цели различни от дейността на дружеството или за лични нужди, представляващи безвъзмездни услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, които са приравнени на възмездни и подлежат на облагане. Позовава се на решението на Съда на ЕС по дело С-153/11. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Волга-К7 ООД, чрез адв. Н. Д. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен спор пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на Волга-К7 ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период 01-04.2009 г. и 01-12.2010 г. в общ размер на 8735.47 лева и съответните лихви от 3572.44 лева.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в оспорената част, като е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че ревизираното дружество е придобило актив - МПС, за което е ползвало право на данъчен кредит. В мотивите на решението е посочено, че фактите, на които се основават органите по приходите и по-конкретно обстоятелството, че дружеството не е отчитало разходи във връзка с използването на процесния автомобил и последният не е бил отдаван под наем, освен за период от 6 месеца, не може да се направи извод, че автомобилът е използван за лични нужди на данъчнозадълженото лице, собственика, работниците, служителите или трети лица. Според съда в тежест на органите по приходите е да установят използването на автомобила изобщо, както и използването му за извършване на безвъзмездни доставки. В случая липсват данни, събрани при ревизията, от които да се установи, че през ревизираните периоди превозното средство е било ползвано по какъвто и да е начин, тъй като разходи във връзка с използването му не са осчетоводени. Липсват данни за междинни установявания на километража, за да се приеме, че са извършвани услуги именно през процесните периоди. Осчетоводените разходи за амортизации не са преки разходи, свързани с извършването на безвъзмездни доставки и не установяват извършването на конкретни услуги с автомобила.

скрито платено съдържание: 935 думи;