РЕШЕНИЕ №12111 ОТ 11.10.2017 Г. ПО АДМ. Д. №7899/2016 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Елизабет Кирилова
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 19 март 2020 70 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Кой е моментът, от който започва да тече давностен срок за неправомерно получено обезщетение?

Фактическа Обстановка

Лице получава плащания във връзка с обезщетение за безработица за периода 01.07.2004 – 31.12.2004 г. Служителят е бил незаконно уволнен и възстановен на работа с влязло в сила решение от 10.06.2015 г. С писмо от 30.12.2015 г. работодателят на лицето изпраща писмо до НОИ, че е изплатено парично обезщетение за периода на незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца. С разпореждане от 20.01.2016 г. от лицето е изискано да възстанови изплатеното от НОИ обезщетение за безработица за периода 01.07.2004 – 31.12.2004 г. Лицето твърди, че е изтекла давността за възстановяване на сумата, тъй като са минали повече от 5 години от датата на получаване на обезщетението и обжалва решението на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 101 думи;

РЕШЕНИЕ №***** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. №****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛКА ПАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

ДИМАНА ЙОСИФОВА

при секретар и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията ДИМАНА ЙОСИФОВА по адм. д. № 7899/2016

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Т. М. от гр. Ст. Загора, против решение № 127 от 19.05.2017 г., постановено по адм. д. № 86/2016 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му подадена против Решение № 1040-23-12/19.02.2016 г., на Директора на ТП НОИ-Ст. Загора, с което е потвърдено изцяло Разпореждане № 231-00-1655-2/20.01.2016 г., на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ-Ст. Загора с което е разпоредено възстановяване на полученото на основание чл. 54е КСО парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2004 г.-31.12.2004 г., в размер на 840 лева от А. М..

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение и за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 115, ал. 1 от КСО, по-точно за неправилно определяне на релевантния момент за определяне на началната дата от която започва да тече давностния срок по чл. 115, ал. 1 КСО.

Жалбоподателят твърди, че момент за определяне на началната дата от която започва да тече давностния срок по чл. 115, ал. 1 КСО са датите на извършените плащания на паричното обезщетение за безработица за периода от 01.07.2004 г., до 31.12.2004 г. Счита, че давностния срок е изтекъл и съответно вземането на ТП НОИ-Ст. Загора е погасено по давност. Жалбоподателят твърди, че в годините от 2004 г.-2016 г. е имало редица промени в разпоредбата относно давността. В периода 2004-2005 г., е действала разпоредбата на чл. 115 в която е липсвало изрично посочване от кой момент започва да тече 5 годишния давностен срок, поради което счита, че трябва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, където е уреден институтът на давността и където е предвидено, че давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. Жалбоподателят счита, че вземането на НОИ- задължението му към НОИ в размер на 840 лева е станало изискуемо от деня следващ получаването на обезщетението за безработица. Жалбоподателят сочи и съответната съдебна практика: Решение № 30/25.03.2010 г., постановено по адм. д. 35/2010 г., на АС-Търговище; решение № 604/28.10.2013 г., постановено по адм. д. 888/2013 г., на АС-Плевен; Решение № 18/08.02.2016 г., постановено от АС-Хасково, по адм. д. 519/2015 г. Иска отмяна на първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно, както и присъждане на направените разноски и за двете инстанции в размер на 15 лева.

Ответникът Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Ст. Загора, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

скрито платено съдържание: 1164 думи;