ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 336 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Технически услуги или софтуерен продукт са услугите по авторизация, клиринг, сетълмент и др. и следва ли да бъдат обложени с данък при източника?

Фактическа Обстановка

Българско дружество (Банка) е получател на услуги от American Express и Master Card, за които има договори и получава фактури. Услугите се изразяват в авторизация, клиринг, сетълмент и др., свързани с транзакции с карти. По този начин се осъществяват транзакции с карти на клиенти и за тях се заплащат такси от банката. Естеството на предлаганите услуги не е само техническо, тъй като чрез тях се прехвърлят парични средства, погасяват се задължения и др. НАП приема, че изплатените през цитираните периоди възнаграждения в полза на т. нар. "картови дружества", представляват авторски и лицензионни възнаграждения – тоест възнаграждения за технически услуги, които следва да се обложат с данък при източника. Установен е данък при източника за ревизирания период, върху изплатени авторски и лицензионни възнаграждения. НАП издава ревизионен акт, който е обжалван от българското Дружество.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 119 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

МАРИЯ РАДЕВА

при секретар и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 57/04.01.2016 г., постановено по адм. д. № 10322/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ).

Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София е подал касационна жалба против решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 29001300341/28.03.2014 г., издаден от Ц. Г. Б., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, ГДО в оспорената част за установените с РА задължения по ЗКПО, потвърдени с Решение № 1621 от 09.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София, в частта, с която са определени по реда на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО алтернативни данъци при източника за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 година. Касационният жалбоподател твърди, че в тази част решението на административния съд е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение в обжалваната от него част по подробни съображения, изложени в касационната жалба. В открито с.з., чрез юрк. Венева, оспорва касационната жалба на" ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД се обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 29001300341/28.03.2014 г., издаден от Ц. Г. Б., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, ГДО в оспорената част за установените с РА задължения по ЗКПО, потвърдени с Решение № 1621 от 09.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваната от него част на съдебното решение е неправилна, поради противоречие с материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменена обжалваната от него част от съдебното решение и съответно да бъде отменена и останалата оспорена част от РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането за отмяна на оспорената част от съдебното решение са изложени в касационната жалба. В открито съдебно заседание чрез адвокат - пълномощника си оспорва касационната жалба на ответната страна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и предявените отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното решение № 57/04.01.2016 г., постановено по адм. д. № 10322/2014 г., Административен съд София - град е отменил Ревизионен акт № 29001300341/28.03.2014 г., издаден от Ц. Г. Б., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, ГДО в оспорената част за установените с РА задължения по ЗКПО, потвърдени с Решение № 1621 от 09.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София, в частта, с която са определени по реда на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО данъци при източника за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и е отхвърлил като неоснователна жалбата на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в останалата част. 3а да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при издаването му органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ. Мотивирал се е, че оспореният акт е законосъобразен по отношение на извършените с РА корекции в увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат за всички ревизирани периоди на основание чл. 26, т. 7 от ЗКПО за 2008 г. със сумата от 129 582,97 лв., за 2009 г. със сумата от 493 899,11 лв., за 2010 г. със сумата от 192 167,00 лв., за 2011 г. със сума от 63 279,09 лв., респ. определените задължения за корпоративен данък в размер на 240 234, 63 лв. и лихви от 30 050, 31 лева. Сумата общо в размер на 887 554, 91 лв. представлява разходи от неамортизирана част на отписани дълготрайни активи - извършени подобрения на наети от банката офиси. Според решаващия състав вложеният смисъл в понятието "дарение" по чл. 26, т. 7 от ЗКПО не е идентично с даденото определение на договора за дарение в чл. 225 от ЗЗД. В данъчния закон основополагащо е липсата на възмездност и насрещна престация, респективно липсата на генериране на съответната икономическа полза, нарушаване на принципа на съпоставимост между приходи и разходи. В случая отчетените от банката разходи не попадат в изброените в чл. 31 от ЗКПО.

скрито платено съдържание: 1846 думи;