ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Има ли право на данъчен кредит получател, когато стоките са обложени като ВОП и са били осъществени в държава членка, но не са били действително внесени в нея?
Фактическа Обстановка
Румънско дружество извършва доставка на шоколади на българско дружество, което доставя стоката на немско дружество. От своя страна, немското дружество препродава същата стока на чешко дружество. Транспортът е осъществен от Румъния до Чехия за сметка на немското дружество. НАП приема, че не са налице доказателства за облагане на стоките в приемащата държава членка, или че е завършил превозът им. Поради това приема, че е налице ВОП, и начислява ДДС на българското дружество. Отказът на НАП е обжалван от дружеството. В счетоводството на българското дружество има данни за доставки от румънското дружество към него и от него – към германското дружество.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
при секретар и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 1121/2018
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2190 от 11.12.2017 г. по адм. д. № 2059/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС/.
Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира разноски.
Ответникът - "Контест" ЕООД в писмено становище изразява несъгласие с подадената жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на оспорване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616005430-091-001/19.12.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 383/26.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП.
За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при която не са извършени съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.
По същество на спора за установено съдът е приел, че през м. 11/2015 г. фирма Rojen Commerce Srl VIN RO34665777 извършва доставка на стоки на ревизираното лице "Контест" ЕООД - регистрирано по ЗДДС в България /посредник/, което извършва доставка на същите стоки на лице регистрирано за целите на ДДС в Германия - Handelskontor DGN - Германия с VIN DE286112923. От своя страна, немското дружество препродава същата стока на Midika s.r.o. - фирма от Чехия с VIN CZ03593495, където е и крайната дестинация на транспорта. Стоките се транспортират директно от Румъния до чешката фирма, която се явява и краен получател на стоката. Транспортът е осъществен от румънска фирма и е за сметка на получателя Handelskontor DGN - Германия. Предмет на доставката по процесната фактура с № 10...1/05.11.2015 г. на стойност 108 150,00 евро, издадена от Rojen Commerce Srl, Румъния, по която получател е ревизираното лице са различни видове шоколади Милка.
Съгласно изводите на ревизиращите органи по посочената доставка за "Контест" ЕООД е налице вътреобщностно придобиване на стоки / ВОП/ съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, тъй като придобиването им е осъществено под идентификационния номер на ревизираното лице, издаден в страната и придобиването следва да се третира като такова с място на изпълнение на територията на страната. Данъкът при това придобиване е изискуем от ревизираното лице, което е следвало да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и да начисли данък за доставката, която е декларирало като получател.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изцяло кредитирана от съда като обоснована и даваща изчерпателен отговор на поставените задачи, съдът е приел, че в счетоводните регистри на ревизираното лице коректно са отразени закупените и продадени стоки. Доставката не е укрита по смисъла на чл. 73а от ЗДДС. Вещото лице е установило, че последваща реализация на стоката по процесната фактура е извършена към германско дружество, като това е отразено със съответните счетоводни операции в счетоводството на жалбоподателя.
По описаната доставка съдът е приел за безспорно установено, че ревизираното лице не е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС и не е самоначислило ДДС.
Във връзка с установяване на мястото на изпълнение на ВОП и прилагането на изключението на чл. 62, ал. 3 от ЗДДС от задълженото лице е изискано да представи документи за това, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата-членка, където стоките са пристигнали и е завършил превозът им. От писмените обяснения на ревизираното лице, съдът е приел, че то не разполага с такъв документ, нито с допълнителни данни за чешката фирма.
При така установените факти, съдът е приел, че по делото не е спорно, че ревизираното лице не разполага с документ, издаден от компетентната администрация на държавата-членка, където процесните стоки са пристигнали или е завършен превозът им, в случая Чехия, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено там.
Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че приходната администрация е следвало да изпрати запитване до администрацията на Германия, тъй като относимо към спора е единствено притежаването на документ, издаден от администрацията в Чехия.
Изложил е обосновани мотиви защо процесната доставка не е и част от извършена тристранна операция и е приел, че при положение, че не са налице условията за тристранна операция, то за българското дружество тази доставка/придобиване следва да се обложи по общите правила, съдържащи се в чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Приел е, че няма условия за приложение на изключението на чл. 62, ал. 3, след като по делото няма спор, че дружеството не притежава доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали.
