ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Допустимо ли е да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, ако има разминаване между стойностите по фактурите и стойностите в дневниците за покупки?
Фактическа Обстановка
При ревизия на дружество, занимаващо се с охранителна дейност, НАП отказва право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици на гориво. Данъчните констатират, че посочените стойности за доставките на горивото в Дневниците за покупки надвишават сумите в самите фактури. Издадените от конкретен доставчик фактури за всеки отделен месец са събрани и нанесени в Дневниците за покупки и счетоводните документи с номерата и датите на последната за месеца фактура от съответния доставчик. Проверка установява, че по тези фактури доставчиците са начислили данък, който отговаря на размера на търсения от охранителната фирма данъчен кредит. Охранителната фирма обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар и с участието на прокурора В. С. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби:
Първата касационна жалба е подадена от и.д. директора на Дирекция "ОДОП" - София /съгласно Заповед № 1418/17.05.2017 г. на изпълнителния директор на НАП/ против решение № 4481 от 04.07.2017 г. по адм. д. № 9776/2016 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, в която е отменен РА № Р-22002315010098-091-001/14.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1529/01.09.2016 г. от директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта за непризнатия данъчен кредит в размер на 4 197,61 лв. във връзка с доставките на гориво от "ГАЗТРЕЙД" АД, "РУМ ОЙЛ" ООД, "САКСА" ООД, "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ЕТ "ЛЪЧЕЗАР ЛАЗАРОВ - ЛЪЧ ЛАЗУР". В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон и по-конкретно с нормите на чл. 71, т. 1 във вр. чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗДДС, чл. 114 и 115 от ЗДДС. Наред с това според експерта изготвил заключението на ССЕ обединяването на всички фактури, издадени през един месец от един доставчик /в случая от "ГАЗТРЕЙД" АД, "РУМ ОЙЛ" ООД, "САКСА" ООД, "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ЕТ "ЛЪЧЕЗАР ЛАЗАРОВ - ЛЪЧ ЛАЗУР"/ с обща стойност в последната фактура, представлява нарушение на Закон за счетоводството. Според касатора процесните фактури, по които се претендира право на ДК не отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, нито документират реално извършени доставки, тъй като законодателят не е предвидил такова обединяване и такъв ред за отчитане и документиране на доставките. Иска се отмяна на решението на АССГ в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В отговор от 30.10.2017 г. - "Барези сот" ЕООД, чрез адв. Бързаков, оспорва касационната жалба на приходната администрация, излага доводи за неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение.
Втората касационна жалба е подадена от "Барези Сот" ЕООД гр. Ботевград, чрез адв. Бързаков, и се обжалва същото съдебно решение в отхвърлителната му част.
Касаторът посочва като касационни основания, регламентираните в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че декларираната доставка на услуга от "Енерго ремонт строй" ЕООД не е използвана за извършване на облагаеми доставки. Твърди, че процесната доставка е във връзка с извършваните от дружеството облагаеми доставки на услуги към контрагент на основание на сключен търговски договор, като извършените по нея дейности са извън обезщетението, което се дължи по договор. Ремонтните дейности са следствие на отделна търговска договорка между страните, поради което не е налице правно основание за отказ на право на данъчен кредит. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Иска се също постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отмени РА. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Д "ОДОП" - София и за неоснователност на жалбата на ревизираното дружество.
Върховният административен съд, осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-22002315010098-091 -001 от 14.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София потвърден с Решение № 1529/01.09.2016 г. от директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ГАЗТРЕИД" АД, "РУМ ОИЛ" ООД, "САКСА" ООД, "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕТ "ЛЪЧЕЗАР ЛАЗАРОВ -ЛЪЧ ЛАЗУР" и "ЕНЕРГО РЕМОНТ СТРОЙ" ЕООД в общ размер на 11 397,61 лв.
С решението си първостепенният съд е отменил процесния РА, в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ГАЗТРЕЙД" АД, "РУМ ОЙЛ" ООД, "САКСА" ООД, "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ЕТ "ЛЪЧЕЗАР ЛАЗАРОВ - ЛЪЧ ЛАЗУР" в общ размер на 4 197,61 лева. В останалата част досежно отказа на ДК по фактура № 1059/01.09.2015 г. с данъчна основа 36 000,00 лв. и ДДС - 7 200,00 лв., издадена от "ЕНЕРГО РЕМОНТ СТРОЙ" ЕООД, жалбата на дружеството е отхвърлена.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите в съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на ССЕ.
Относно отказаното правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС в размер на 4 197,61 лв. по 12 фактури за доставка на гориво, включени в отчетните регистри по ЗДДС за ревизирания период, издадени от "ГАЗТРЕЙД" АД, "РУМ ОЙЛ" ООД, "САКСА" ООД ", ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, и ЕТ "ЛЪЧЕЗАР ЛАЗАРОВ - ЛЪЧ ЛАЗУР" - мотив за отказа е, че фактурите, издадени от цитираните доставчици са включени в дневниците за покупки със стойности, надвишаващи тези, посочени в самите документи. Във връзка с така установеното, органите по приходите са приели, че от общо претендирания данъчен кредит в размер на 4 271,63 лв., е налице право на приспадане на такъв само в размер на 74,02 лв., колкото е действително начисленият ДДС по спорните фактури. Според съда в случая не е налице нарушение на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, тъй като РЛ притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС. От друга страна по делото са приложени издадените касови бонове и фактури от доставчиците на гориво (лист 130 и сл.), като органите по приходите не твърдят, че ревизираното лице не разполага с данъчна фактура за всяка една от доставките, за които претендира право на данъчен кредит, а само че при посочване в дневниците за покупки и СД всички фактури от един месец, издадени от един и същ доставчик са обединени и посочени с обща стойност. Прието е в случая, че действително дружеството не е изпълнило условието на чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, но само поради това процесуално нарушение не може да бъде лишено от материалното право да му бъде възстановен платеният ДДС, тъй като това противоречи на принципа за неутралност на ДДС. Във връзка с изложеното, съдът е счел РА за незаконосъобразен по отношение непризнатия данъчен кредит в размер на 4 197,61 лв. касаещ доставки на гориво от "ГАЗТРЕЙД" АД, "РУМ ОЙЛ" ООД, "САКСА" ООД, "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ЕТ "ЛЪЧЕЗАР ЛАЗАРОВ - ЛЪЧ ЛАЗУР".
