ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 11 март 2020 748 уникалност: 89.3%

Правен Въпрос

Може ли да се откаже на получател на услуги да приспадне данъчен кредит въпреки наличие на сключени договори и фактури, ако липсват доказателства за реалното извършване на услугите?

Фактическа Обстановка

Дружество сключва договори за сътрудничество с различни дружества. Последните издават фактури с предмет „договор за текуща поддръжка“, „договор за управление“, „лизинг персонал“, „наем на МПС“, „организиране на вътрешния ред в сгради, складови помещения и паркинг“, „текуща поддръжка“, „поддръжка на компютърна и офис техника“ и други. Дружество 1 се възползва от правото си да приспадне данъчен кредит по издадените му фактури. При извършената ревизия от НАП отказват да му признаят правото. Като основен мотив те посочват, че не са налице необходимите данни, доказващи реалното извършване на услугите, предоставени на дружеството, както и че предметът на издадените фактури е формулиран твърде общо – не става ясно какви точно услуги от кого и кога са били извършени. Издаден е ревизионен акт, който дружеството обжалва.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 73 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА МОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА НИКОЛОВА

АГЛИКА АДАМОВА

при секретар и с участието на прокурора Л. С. изслуша докладваното от съдията АГЛИКА АДАМОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Русе ритейл парк" ДЗЗД гр. Варна срещу решение № 1110/18.05.2015 г., постановено по адм. д. № 3374/2014 г. по описа на Административен съд Варна /АСВ/. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 031304868/17.03.2014 г., на орган по приходите, потвърден с Решение № 287/19.09.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ при ЦУ на НАП - Варна, поправено с Решение № 287-П/21.10.2014 г., с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 180324,04 лв. за периодите октомври-декември 2011 г., февруари-декември 2012 г. и януари-май 2013 г. и са начислени лихви върху същите задължения в общ размер на 27775,11 лв.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество изтъква, че още в ревизионното производство е доказал наемане на квалифициран персонал. Счита, че в хода на съдебния процес е доказано, че фактурите са свързани с предмета на икономическа дейност на дружеството. Поддържа, че бездействието на доставчиците в ревизионното производство не е основание за отказ за признаване право на данъчен кредит, още повече, че със стоките, предмет на спорните доставки, са осъществени последващи доставки. Моли да бъде отменено решението на АСВ и да се постанови решение, с което обжалваният РА да се отмени изцяло. Претендира разноски.

Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

С оспорения РА на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 180324.04 лв. за периодите октомври-декември 2011 г., февруари-декември 2012 г. и януари-май 2013 г. и са начислени лихви върху същите задължения в общ размер на 27775,11 лв.

Относно доставките от "Транстравел Груп" по фактури с предмет "договор за текуща поддръжка", "договор за управление", "поддръжка на компютърна и офис техника", "наем на МПС", "лизинг персонал", "продажба офис мебели", "продажба материали", "ремонт ВиК инсталация", "ремонт складово помещение" и "ремонт пътна настилка", освен процесните фактури, съдът е обсъдил договор за сътрудничество от 18.10.2011 г., сключен между ревизираното лице и доставчика, по силата на които страните са се договорили да си сътрудничат при поддръжката и правилна експлоатация на обект завод "Дунавска коприна", като за извършване на дейности във всеки конкретен случай се сключва договор между страните, като се уточнява конкретните задължения и сроковете за плащане. Във връзка с това са представени още шест групи договори, съответно за текуща поддръжка на сградния фонд, поддръжка на зелени площи, управление, поддръжка на компютърна и офис, наем на МПС, лизинг на персонал. Освен това са представени 15бр. разчетно-платежни ведомости; приемо-предавателни протоколи за МПС и счетоводни документи. Процесните фактури са намерили отражение в счетоводните регистри, като издадените фактури са на обща стойност 873 732.11 лв., от които са платени фактури на стойност 244 828.32 лв.; не са представени документи за начина на плащане, както и извлечения от банковите сметки на дружеството. Доставчикът е дерегистриран по ЗДДС.

Първоинстанционният съд е счел, че ревизираното лице не е представило доказателства установяващи извършването на услугите. Липсват доказателства за нает от доставчика персонал, който да изпълнява задълженията по договора за лизинг на персонал, а предметът на фактурите е твърде общ. Липсват и доказателства свързани с приемане на резултата от свършената работа. Във връзка с наема на автомобили предметът на фактурите е твърде общ, като не сочи във връзка с кой автомобил са издадени, налице е разминаване между един от приемо-предавателните протоколи и предмета на фактурата, автомобилите са собственост на трето лице и липсват доказателства за облигационни правоотношения между него и доставчика.

скрито платено съдържание: 1493 думи;