ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Има ли право на данъчен кредит получател по доставка, получена от дерегистриран по ЗДДС доставчик?
Фактическа Обстановка
НАП отказва право на данъчен кредит на дружество по получени от него доставки, които са редовно прехвърлени и извършени, както и осчетоводени. Причината за отказа е, че фактурите са били издадени след като доставчиците са били дерегистрирани служебно от данъчните. Дружеството обжалва отказа на НАП пред съда.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар и с участието на прокурора В. С. изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по адм. д. № 13736/2018
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София, срещу решение № 5392/11.09.2018 г. постановено по адм. д. № 1579 по описа на Административен съд София град за 2018 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-2222515008464-091-001 от 12.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта с която е потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София с решение № 1961 от 13.12.2017 г.
Касатора поддържа твърдения за наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение.
На първо място се сочи, че решаващият състав неправилно е определил предмета на правния спор, като е приел че спорния между страните факт е този относно регистрацията на доставчиците. В тази връзка се възразява срещу изводите на съда, че получателя по доставката не е длъжен да знае кога е дерегистриран контрагента му, както и срещу твърдението, че фактите дали и от кога са дерегистрирани доставчиците не е установено с представяне на актовете за дерегистрацията им. Касаторът намира, че ако това са били относими и необходими за изясняване на правния спор доказателства, съдът е следвало да ги изиска.
Вторият аргумент на обжалването, е че АССГ неправилно е заключил, че изискването за регистрация по ЗДДС не е въведено като изрична предпоставка за признаване на право на данъчен кредит.
Фактурите по процесните доставки са издадени след дерегистрацията на лицата, поради което липсва абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на право на данъчен кредит. Липсата не може да бъде преодоляна чрез прилагане практиката на СЕС по цитираното от съда решение по дело С-438/2009 г.
Изводите на съда са неправилни и по отношение на фактурираните от "Транском Ейч Ка" ЕООД строително монтажни работи. При постановяване на решението не е отчетен фактът, че липсват каквито и да е доказателства, които да удостоверяват наличието на кадрова и техническа обезпеченост при прекия доставчик, при който няма назначени лица на трудов или граждански договор, които биха могли да осъществяват фактурираните услуги.
Въз основа на тези аргументи се иска постановеното решение да бъде отменено изцяло включително и в частта за разноските.
Касатора претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Ответникът - "Коди Макс" ЕООД, чрез адв. Гайдарска поддържа твърдения за неоснователност на касационната жалба. Намира, че по делото не е спорно дали доставчиците са имали материална и техническа обезпеченост, а само дали са регистрирани по ЗДДС. По тази причина не са събирани доказателства относно реалността на доставките и възможностите за тяхното осъществяване от доставчиците.
Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор поддържа становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима и частично основателна. Налице са допуснати от съда нарушения при преценка на писмените доказателства и е пренебрегнат факта, че дружеството жалбоподател не е доказало съобразно доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК реалното осъществяване на фактурираните доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Въз основа на подробно изложени съображения, предлага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Върховен административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
