ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 15 май 2020 758 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Къде следва да се облага с данък руски гражданин, който пребивава постоянно в България и живее в семейно жилище?

Фактическа Обстановка

На физическо лице (руска гражданка) е направена ревизия и е установен доход с недоказан произход. Лицето пребивава на територията на България, притежава собствено жилище и семейството ѝ е тук, затова от НАП приемат, че тя е местно лице за България. Тя твърди, че е местно лице за Русия, тъй като има руско гражданство и притежава жилище там. От НАП изискват тя да представи документ от Русия, че там е приета за местно лице съгласно руското законодателство, тъй като нейните твърдения не са доказателство. Такъв документ не е представен. Издаден е ревизионен акт на лицето, в който е начислен за внасяне данък по ЗДДФЛ. Лицето обжалва акта.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 168 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА МОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията МИЛЕНА ЗЛАТКОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Е. В. В. с постоянен адрес: гр. Варна, бул. "Чаталджа" № 6 /съдебен адрес: гр. Добрич, бул. "25-ти септември" № 37, вх. г., ет. 1, ап. 1/, подадена чрез процесуалния й представител адв. Б. К., против решение № 2530/30.11.2015 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 2945/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № Р-03-1401854-091-001/12.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 420/01.09.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни доводи за допуснати съществени нарушения и за необоснованост, свързана с неправилни фактически установявания, не се съдържат в касационната жалба. В нея се излагат съображения за неправилност на изводите на съда, че ревизираното лице е местно лице за Република България и подлежи на данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ, неправилност на приетото от съда, че е доказано наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, както и че сумата от 510 000 лв. представлява доход с недоказан произход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените от жалбоподателката разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - Варна оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Екимова по съображения, изложени в писмено становище, депозирано по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява искане да бъде отхвърлена касационната жалба против решението на административния съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № Р-03-1401854-091-001/12.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 420/01.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на ревизираното лице Е. В. В. след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. ДОПКе определено задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 51 000 лв. и лихва - 32 518.13 лв.

Първоинстанционния съд е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е допустимо като направено от лице, имащо правен интерес, в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК и след като РА е обжалван по административен ред, съответно - потвърден от решаващия орган. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия, издадена от компетентен орган, имаща съдържанието по чл. 113, ал. 1 ДОПК. РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на ревизията. В мотивите на оспореното съдебно решение са обсъдени доводите на жалбоподателката за това, че не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, и е направен извод за тяхната неоснователност. Посочено е, че събраните при извършената проверка и надлежно приобщени към данъчната преписка документи установяват, че през 2008 г. Валеева е разполагала и се е разпоредила в полза на дружествата "Прайм тайм ТВ прадакшън" ЕООД и "Ева медикъл СТМ" ЕООД по договори за финансиране и вноски в капитала им със суми в общ размер 510 000 лв. Ревизираното лице не е доказало твърденията си, че тези суми не са негови, а ги е получило в изпълнение на сключен комисионен договор от комитента. Обсъдени са и възраженията, че Валеева е чуждестранно лице и не подлежи на облагане за доходите си по реда на ЗДДФЛ. Същите отново са приети за неоснователни, поради следното: не се оспорва, че жалбоподателката има постоянен адрес в Р. България и е пребивавала в страната през 2008 г. повече от 183 дни. Във връзка с безспорно установения факт, че лицето има собствено жилище в Москва, съдът е приел, че тя има и постоянно жилище, с което разполага в България, макар и не собствено, тъй като в СИДДО с Руската федерация не се сочи като критерий собствено жилище, което лицето притежава, а постоянно жилище, с което лицето разполага. Поради това следва да намери приложение критерият по чл. 4, т. 2, б. "а", предл. второ, а именно по-тесни лични и икономически връзки. По този критерий Валеева е местно лице за Р. България и това също не се оспорва. По така изложените съображения административният съд е намерил РА за валиден и законосъобразен.

скрито платено съдържание: 1653 думи;