ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Дължи ли се данък при източника за начислена лихва, която не е и няма да бъде изплатена?
Фактическа Обстановка
Българско дружество е заемополучател по 8 договора за заем, сключени с швейцарско дружество в периода 2007 – 2009 г. Двете дружества са свързани лица. В счетоводството на българското дружество са начислени разходи за лихви по всички договори. С допълнителни споразумения по всички договори за заем швейцарското дружество прехвърля правата и задълженията си на дружество от Британски вирджински острови (BVI). С новото споразумение годишната лихва по договорите за заем е намалена на 0%. Българското дружество приема, че не дължи лихви, и ги сторнира, като ги осчетоводява като приходи от лихви. НАП прави ревизия и установява, че се дължи данък при източника за лихвите. НАП издава ревизионен акт, който е обжалван от българското Дружество.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на девети юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на "Рисойл България" ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2506 от 03.11.2014 г. по адм. д. № 1812 по описа за 2014 г. на административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването срещу ревизионен акт (РА) № 03251300114 от 17.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 34 от 09.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за противоречие на решението с материалноправни законови разпоредби - чл. 195 от ЗКПО. Според касатора данък при източника не се дължи за начислена лихва, която не е изплатена и няма да бъде изплатена, поради постановеното арбитражно решение на Арбитражния съд при БТПП, с което са отхвърлени исковете за възнаградителни лихви по договорите за заем, сключени с чуждестранно юридическо лице. В подкрепа на тезите си касаторът излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който обжалваният ревизионен акт бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП в писмени бележки от 03.06.2015 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на съдебен контрол пред административен съд - Варна е бил РА № 03251300114 от 17.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 34 от 09.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП. С него на ревизираното дружество е определено задължение за данък при източника по чл. 195 от ЗКПО за 2007 г. в размер на 1 124.01 лв., главница и лихви в размер на 730.55 лв., за 2008 г. в размер на 2 772.50 лв., главница и лихви в размер на 1 380.77 лв., за 2009 г. в размер на 9 233.94 лв., главница и лихви в размер на 3 528.79 лв., за 2010 г. в размер на 58 192.18 лв., главница и лихви в размер на 16 232.95 лв., или общо за посочените данъчни периоди задължения в размер на 71 322.66 лв., главница и в размер на 21 873.08 лв., лихви., които произтичат от начислени лихви на чуждестранни лица, с които то има сключени договори за заем.
За да отхвърли оспорването срещу РА първоинстанционният съд е приел за безспорно, че:
Жалбоподателят "Рисойл България" ЕООД е заемополучател по осем договора за заем, сключени с RISOIL SA - Женева, Швейцария през периода 2007 г.-2009 г. Страните по договорите са свързани лица, по см. на § 1, т. 3, б. "г", б. "д" и б. "м" от ДОПК. Във връзка с договорите в счетоводството на жалбоподателя са начислени по дебита на сч.см.621 разходи за лихви, по всички договори, в размер на общо 121 900.23 евро и 324 906.68 щ.д. С три допълнения към всеки от горепосочените договори, RISOIL SA е прехвърлил всички свои права и задължения, произтичащи от договорите за заем, на "Рисойл Овърсийс" ООД, Б. В. острови. Договорено е между последното дружество и жалбоподателя, че годишната лихва по договорите за заем се намалява на 0 %, считано от датата на допълнението. Страните са се споразумели също така лихвите да бъдат изчислени до 05.12.2010 г. и изплатени до 31.12.2012 г., а срокът на плащане на главниците да бъде до 31.12.2014 г. (за договора от 18.06.2009 г.).
