ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****

актуално 18 март 2020 344 уникалност: 94%

Правен Въпрос

Трябва ли да се начисли данък върху дохода при източника за лихви, когато все още не е настъпил падеж за плащане на основното задължение?

Фактическа Обстановка

Българско дружество има сключени договори за кредит през 2007 г. с американско и канадско дружество, които му отпускат съответно 50 млн. и 45 млн. долара. Договорите са за срок от 10 години, при годишна лихва от 7%. С анекси обаче кредитодателите са се отказали от лихва за 2007, 2008 и 2009 г. През 2010 г. едноличният собственик на българското дружество сключва две тристранни споразумения между чуждестранните дружества и собственото си дружество, с които се споразумяват останалата част от кредитите да се възстановяват от него като физическо лице през 2017 г. Предвид това че, в тристранните споразумения не е предвидено да се заплати лихва на американското и на канадското дружество, не възниква и разход за лихви. Затова и не възниква задължението такива да бъдат начислявани, считано от 02.01.2010 г. до момента на падежа през 2017 г. Направена е ревизия от НАП за периода 2011 – 2012 г. и е установено, че от страна на българското дружеството не е начислен и внесен окончателен данък при източника върху доходи от лихви на чуждестранни лица по ЗКПО. НАП издава ревизионен акт, който е обжалван от Дружеството.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 100 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ФАНИ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕР ЦВЕТКОВ

МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА

при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Л. К. изслуша докладваното от съдията БИСЕР ЦВЕТКОВ по адм. д. № ***/****

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София срещу решение № 6713/04.11.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8457 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 2121309279/25.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Доводите му са, че адресатът на РЛ е местно лице платец на доход на чуждестранни юридически лице от източник в страната. Доходът е от лихва и в съответствие с принципа на начисляването е възникнал за ревизираните данъчни периоди, а не при настъпване на изискуемостта на вземанията за главница и лихва на падежа след ревизирания период. С бездействието на местното юридическо лице да удържи е внесе данъка е обоснована солидарната му отговорност за данъчното задължение на получателя на дохода. Касаторът иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация "Форин импортс България" ЕАД, чрез повереника си адв. Петрова отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. В него се излагат съображения за правилност по резултат на съдебния акт. По интерпретацията на прокурора след възникването на заемното правоотношение между местното и чуждестранните юридически лице е осъществено заместване в дълг, поради което платец на дохода не е ревизираното лице и не негово е задължението за удържане и внасяне на данъка при източника.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Форин импортс България" ЕАД допълнителни задължения за данък, удържан при източника по чл. 195 ЗКПО за 2011 и 2012 г. в размери съответно 236 583.98 лева и 240 155.97 лева с лихви за забава в общ размер 63 828.23 лева. Източник на задължението е бездействието на РЛ да начисли лихви по договори за кредит с две чуждестранни юридически лица и неизпълнението на задължението му да удържи и внесе окончателния данък при източника върху доходите от лихви на чуждестранните лица по чл. 195 ЗКПО.

Установяванията на първостепенния съд следват тези на органите по приходите при липсата на спора по фактите. В решението му е проследена хронологията на правоотношенията на жалбоподателя с "Ултрамон пропърти" ООД, САЩ и "Мускатине сервисез" ООД, Канада, възникнали от договори за кредит от 22.01.2007 г. и от 09.04.2007 г. за отпускане на кредите в размери съответно 50 милиона евро и 45 милиона евро. Договорите са сключени за срок от 10 години при 7 % годишна лихва, като с анекси кредитодателите са се отказали от вземането за лихва за 2006, 2007, 2008 и 2009 г. По решение на едноличния собственик на капитала на "Форин импортс България" ЕАД Николаус Диалелакис от 02.01.2010 г. е създадена капиталова сметка "други резерви", в която собственикът внася сумите необходими за дейността на дружеството. С две тристранни споразумения от 02.01.2010 г. едноличният собственик на капитала на РЛ, "Форин импортс България" ЕАД и двете чуждестранни дружества кредитори са установили размерите на вече предадените суми по договорите за кредит и са се съгласили тези и бъдещите суми да се смятат като "Други резерви" и възстановяването им да се осъществява от едноличния собственик на капитала на кредитополучателя. Със счетоводна операция от 02.01.2010 г. получените по договорите суми са прехвърлени от кредита на сметка 499 "Други кредитори по кредита на сметка 117 "Други резерви".

скрито платено съдържание: 945 думи;