ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Има ли право на данъчен кредит чуждестранно дружество, което е купило стока с българския си ДДС номер, а впоследствие е отдало стоката под наем с чуждестранния си ДДС номер?
Фактическа Обстановка
Белгийско дружество, регистрирано доброволно по ЗДДС в България, без да има място на стопанска дейност в страната, купува от немско дружество метално скеле, като е платен 20% ДДС. Доставката е с място на изпълнение в България. Във фактурата е посочен българският ДДС номер на белгийското дружество. След това то отдава под наем скелето на друго немско дружество, но за тези фактури посочва белгийския си ДДС номер. Белгийското дружество не начислява ДДС в България за наемните доставки. НАП отказва да признае правото на данъчен кредит и да възстанови данъка на белгийското дружество за покупката на скелето, защото веригата на доставки с тази покупка за целите на българския ДДС е прекратена. Дружеството обжалва отказа на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести декември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар и с участието на прокурора И. В. изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по адм. д. № *****/****
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. - Директор на Дирекция "Обжалване и осигурителна практика" - София, срещу решение № 5512/03.08.2016 г., постановено по адм. д. № 11563/2015 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/.
С обжалваното съдебно решение е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-2222-1014003214-091-002 от 06.08.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1594/21.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 689 067.19 лв. за данъчен период месец септември 2014 г.
В касационната жалба се сочат основания за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК.
Касаторът твърди, че подадената пред първоинстанционния съд жалба е била недопустима и въпреки представените доказателства в този смисъл, и поддържаните твърдения относно датата на узнаване на решението, аргументите на органите по приходите не са възприети, нещо повече не са и обсъдени от решаващият състав, като не са направени самостоятелни фактически установявания, относно твърденията за недопустимост на жалбата. След като съдът се е произнесъл по една недопустима жалба, вместо да остави същата без разглеждане, то и постановеното решение е недопустимо и подлежи на отмяна.
Алтернативно се сочат аргументи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен е изводът на съда, че по отношение на процесната фактура издадена от "ГСТ СЪРВИСИЗ ГМХБ" са налице условията на чл. 69 от ЗДДС. Не е в тежест на данъчната администрация да установява фактите, че стоките не са използвани за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Изготвената от вещото лице експертиза, на която съдът е основал изводите си, е въз основа на документи предоставени от ревизираното лице. Експертът не е имал достъп до счетоводството на дружеството и до счетоводните програми за съставянето им. От вещото лице в съдебно заседание се възпроизвеждат твърдения на представителя на дружеството.
Възразява се срещу крайният извод на решаващият състав на АССГ, че са налице предпоставките за упражняване право на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, а именно стоките и услугите да се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки. Като е използвало белгийският си ДДС номер за документиране на последващото извършване на доставки, получени под българският си ДДС номер, лицето е действало като "нерегистрирано по ЗДДС" лице и следователно не може да претендира право на приспадане на данъчен кредит.
Въз основа на горните твърдения се поддържа искане за обезсилване на постановеното решение и алтернативно за неговата отмяна като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - "Бос Рентал БВБА", чрез адв. Димитрова, в отговор по касационната жалба оспорва същата и я намира за неоснователна. Твърди въз основа на подробно изложени мотиви, че решението на АССГ е допустимо и правилно постановено, поради което моли да бъде оставено в сила. Неправилни и неподкрепени от доказателствата по делото са твърденията на органите по приходите, че веригата на облагаеми доставки е прекъсната. Металните скелета /предмет на доставката по процесната фактура/са заведени като дълготраен материален актив от дружеството и са използвани в неговата икономическа дейност, поради което правилно съдът позовавайки се на практиката на СЕС, е приел, че се касае за независима икономическа дейност и следва да бъде признато право на данъчен кредит. Решението е постановено въз основа на приетите по делото доказателства, съобразено е с приложимите материално правни разпоредби и с практиката на СЕС, поради което се иска да бъде отхвърлена подадената срещу него касационна жалба.
Претендира се присъждане на разноски по водене на делото.
Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за основателност на касационната жалба на двете посочени в нея основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Основателни, според участвалият по делото прокурор, са твърденията относно допустимостта на решението. Неправилно е прието от съда, че жалбоподателят е счел ревизионния акт за мълчаливо потвърден. Не са обсъждани и разминаванията в твърденията за връчване на електронен адрес. Представените от страните доказателства и становища са игнорирани. Напълно липсват собствени фактически установявания независимо от тяхната служебна дължимост. Налице е вътрешна противоречивост в мотивите на съда.
Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима и подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
