ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Къде е центърът на жизнените интереси на турски гражданин, който постоянно извършва търговска дейност в България?
Фактическа Обстановка
Физическо лице от турски произход е съдружник и управител на българско дружество, както и акционер в няколко други дружества в България. През 2010 г. НАП установява, че разходите на лицето превишават декларираните от него приходи с 50 000 лв.. Това налага НАП да извърши проверка на лицето. НАП определя, че лицето е местно физическо лице за страната и като такова е данъчно задължено в България. НАП установява данъчно задължение за 2010 г. въз основа на тези 50 000 лв., които са с недоказан произход, в размер на 4 300 лв. Лицето обжалва акта на НАП с мотива, че то не е местно физическо лице и не може да бъде обложено с данък на територията на България.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
МАРИЯ РАДЕВА
при секретар и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията ПЕТЯ ЖЕЛЕВА по адм. д. № *****/****
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Расим Мехмед Беррак, подадена чрез пълномощник адвокат И. Й. срещу Решение № 1451/10.08.2017 г., постановено по адм. д. № 599/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16001614003075-091-001/25.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 733 от 18.09.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив, в частта на допълнително установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 4 341,79 лева и лихви за забава в размера на 1 802,69 лева.
От съдържанието на касационната жалба се извлича отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът приел, че касаторът е местно лице, както и че за доходи с неустановен произход на чуждестранно физическо лице може да се приложи реда за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт.
Ответната страна - Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд - Пловдив, в обжалваната му част.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с приложимия материален закон.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
