ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Правен Въпрос
В случаите, при които топлинният товар на отоплителните тела в сграда е намален с повече от 50% и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от това на енергията за отопление на имотите – прекратяват ли се автоматично договорните отношения между собствениците на жилища в сградата и топлопреносното предприятие?
Оригинален Въпрос
Прекратява ли се облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост в случаите на чл. 78 от Наредба No 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването?
Противоречива Практика
В практиката са налице две становища по въпроса. Според първото становище автоматично се прекъсва облигационното правоотношение, тъй като условията, уредени в договора, са напълно променени. Според второто становище е налице възможност да се прекрати сключеният с топлопреносното предприятие договор, но не и това да настъпи автоматично.
Резюме на Тълкувателно Решение
ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия в съдебно заседание на 26 април 2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК: ЛОЗАН ПАНОВ – Председател на Върховния касационен съд
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и
ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ
на ОТДЕЛЕНИЯ: БОЙКА СТОИЛОВА
1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА
2. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
3. СТОИЛ СОТИРОВ
4. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
5. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
6. СВЕТЛА ЦАЧЕВА
7. ВЕСКА РАЙЧЕВА
8. ПЛАМЕН СТОЕВ
9. ЗЛАТКА РУСЕВА
10. ДИЯНА ЦЕНЕВА
11. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
12. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
13. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
14. МАРИО ПЪРВАНОВ
15. ЕМИЛ ТОМОВ
16. АЛБЕНА БОНЕВА
17. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
18. ЖИВА ДЕКОВА
19. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
20. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
21. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
22. ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА МАРИЯ ИВАНОВА
23. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
24. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
25. ЗОЯ АТАНАСОВА
26. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
27. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
28. БОРИС ИЛИЕВ
29. КРАСИМИР ВЛАХОВ
30. ДИАНА ХИТОВА
31. БОЯН ЦОНЕВ
32. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
33. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
34. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
35. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
36. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
37. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
38. ГЕРГАНА НИКОВА
39. МАЙЯ РУСЕВА
40. ЕРИК ВАСИЛЕВ
41. ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
42. ВАНЯ АТАНАСОВА
43. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Аврора Караджова
постави на разглеждане тълкувателно дело No 2 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска колегия
докладвано от съдия ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 03. 05. 2017г. на Председателя на Върховния касационен съд, допълнено с разпореждане от 12. 07. 2017г., на основание чл. 128, ал. 1 вр. с чл. 125 ЗСВ, по следните въпроси, по които е налице противоречива съдебна практика:
1. Кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване?
2. Прекратява ли се облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост в случаите на чл. 78 от Наредба No 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването?
Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:
1. Кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване?
В противоречивата съдебна практика, обективирана в решения по чл. 290 ГПК на Върховния касационен съд и в окончателни решения на въззивни съдилища, се застъпват три становища.
Според първото становище винаги собственикът или титулярът на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, по силата на закона (чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ)) дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, а задължението на титуляра на облигационното право на ползване по сключен със собственика или носителя на ограниченото вещно право на ползване договор за наем или заем за послужване, или друг облигационен договор, е към собственика, респективно титуляра на ограниченото вещно право на ползване, а не към доставчика на топлинната енергия.
Според второто становище, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти – собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Според третото становище реалният ползвател на топлинна енергия за битови нужди на вещно или на облигационно правно основание е клиент на топлинна енергия по презумпция на закона и дължи заплащането на цената й на топлопреносното предприятие.
Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд приема за правилно второто становище по следните съображения:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
3
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба No 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
