ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли да се приеме авансово плащане по договор, за което е приспаднат данъчен кредит, като актив, който трябва да бъде включен в списъка с наличните активи при дерегистрация?
Фактическа Обстановка
Към датата на дерегистрация дружество не е включило получено авансово плащане в списъка с наличните активи. Данъчните установяват това и с ревизионен акт определят на дружеството задължение за ДДС и изтекли лихви. Дружеството обжалва ревизионния акт по съдебен ред и първоинстанционният съд отменя акта в тази му част, защото не споделя констатациите на НАП, че авансовото плащане има характеристиката на стока или услуга.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на втори май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 8284 от 22.12.2016 г., постановено по адм. д. № 5846/2016 г. Административен съд - София град, Трето отделение, 7 състав, е отменил по жалба на "БАЛКАН ЕРМА" ЕООД, ЕИК: 200501554, представлявано от управителя С. А. Х., ревизионен акт № Р - 22001415000463 - 091 - 001/20.11.2015 г., издаден от М. С. Х., на длъжност началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП София, възложил ревизията и Д. Д. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 752/12.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", в частта по непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 38 000 лв. за данъчни периоди м.01.2011 г. и м.04.2011 г. по фактури издадени от "ПРО ПРИНТ" ЕООД и "ЕВРО СТАР ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД и установените допълнително задължения по чл. 111 от ЗДДС в размер на 35 000 лв. за данъчен период м.12.2014 г., както и лихви за забава в общ размер на 16 178,38 лв. С решението административния съд е осъдил Д"ОДОП" - гр. София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 4050 (четири хиляди и петдесет) лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Г. Г., в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата "БАЛКАН ЕРМА" ЕООД срещу оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на присъдените разноски при разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция.
Ответното по касационната жалба дружество "БАЛКАН ЕРМА" ЕООД, чрез своя процесуален представител адвокат Янчев, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност и необоснованост на акта. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "ПРО ПРИНТ" ЕООД и "ЕВРО СТАР ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията, отразени са извършените насрещни проверки на доставчиците и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит общо в размер на 38 000 лв., дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит по доставки с предмет "услуги", обсъдени са представените доказателства и показанията на разпитаните двама свидетели. Посочено е, че в случая спорът между страните се свежда до реалност на въпросните услуги, като основната теза на органа по приходите за непризнаване на правото на данъчен кредит е обстоятелството, че при извършената насрещна проверка по време на ревизията е установено, че доставчиците не разполага с кадрова, техническа и ресурсна обезпеченост, без да бъдат обсъдени другите доказателства, относими към извършването на тези услуги. В тази връзка е прието, че кадровата и техническата обезпеченост на доставката е от значение за нейната реалност, но липсата й не винаги означава, че доставката не е извършена, като данъчните органи са тези, които следва да осъществят необходимите проверки за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчно-задължено лице, каквото условие е въведено и в практика на Съда на Европейския съюз - т. 62 от решението по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11. Във връзка с последното е маркирано, че в оспорения ревизионен акт не се съдържат констатации за извършена данъчна измама. Решаващият състав е приел, като незаконосъобразен извода на ревизиращият екип относно начисления с РА на основание чл. 86 във вр. с чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС и чл. 27, ал. 5 от ЗДДС ДДС в размер на 35 000 лв., дължим за периода м.12.2014 г. поради невключен от ревизираното лице в подадения опис на наличните активи към датата на дерегистрация платен аванс по фактура № 432/22.05.2014 г. Установено било, че жалбоподателя (сега ответник) е бил дерегистриран по ЗДДС, считано от 29.12.2014 г., по инициатива на данъчния орган, като в последствие е регистриран на 06.02.2015 г., като е упражнил право на приспадане на данъчен кредит за сумата от 35 000 лв. през м.05.2014 г. по фактура № 432/22.05.2014 г. на стойност 175 000 лв. и ДДС в размер на 35 000 лв., издадена от "ДРИЙМ ТРЕЙД" ЕООД с предмет на доставката "авансово плащане по договор от 07.05.2014 г." Посочено е, че изложените мотиви в обжалвани РА са твърде лаконични, съдът е констатирал, че неправилно е приложен материалния закон. Изложени са мотиви, че авансът по своята същност е актив по смисъла на ЗСч, но не може да бъде определен, като стока или услуга, за да е налице предпоставката за приложение на чл. 111, ал. 1 ЗДДС. Административният съд е приел, че с оглед представените доказателства по делото следва да се направи извод, че процесните фактури документират реални доставки на услуги, както и че установените задължения на основание чл. 86 във вр. с чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС и чл. 27, ал. 5 от ЗДДС ЗДДС в размер на 35 000 лв. са незаконосъобразни и като е приел друго, органът по приходите е приложил неправилно материалния закон и РА следва да бъде отменен.
Решението на Административен съд - София - град е частично неправилно.
В касационната жалба на директора на Д"ОДОП" - гр. София се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правят се оплаквания, че административният съд не е обсъдил конкретните основания на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, като е приел, че органът по приходите е отказал данъчен кредит само и единствено, поради липса на кадрова и техническа обезпеченост. Твърди се, че събраните доказателства не са достатъчно, за да оборят фактическите констатации и правните изводи в РА и РД.
