ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 17 март 2020 391 уникалност: 85.8%

Правен Въпрос

Може ли да се амортизира счетоводно дълготраен материален актив, но не и да се ползва за данъчни амортизации, когато активите не се използват?

Фактическа Обстановка

През 2009 г. Дружество закупува парцел, включващ масивна сграда и земя. Сградите са осчетоводени по сметка „сгради“ като ДМА и е начислена данъчна амортизация от 4%. Дружеството не използва сградата, но начислява данъчни амортизации по съображения, че всеки имот, независимо дали се използва, или се отдава под наем, има някакво остаряване. Обяснява се, че всеки имот бива подложен на атмосферни влияния, дори и да не се използва текущо, което непременно води до неговото изхабяване. НАП прави ревизия на Дружеството и увеличава финансовия му резултат за данъчни цели – тъй като не признава направените данъчни амортизации за актив, който не се използва за икономическата му дейност. Издаден е ревизионен акт, който Дружеството обжалва.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 79 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на трети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРУСЯ ДИМИТРОВА

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Стоянов инвест строй" ЕООД - с. Скутаре, Община Марица, Област Пловдив и с адрес за кореспонденция в гр. Пловдив срещу решение № 928/13.05.2015 г., постановено по адм. д. № 3151/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161401855/17.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1074/24.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно извършена корекция на резултата по ДДС за месеците август и септември 2010 г.; в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 3 982,04 лв., ведно с прилежащите лихви - 2 015,73 лв.; относно установената данъчна загуба за 2009 г.; относно допълнително установения корпоративен данък за 2010 г. в размер на 79,30 лв., за 2011 г. - 79,30 лв. и за 2012 г. - 79,29 лв., ведно с прилежащите върху тези суми лихви. В касационната жалба като отменителни основания са посочени неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, но от изложението й може да се направи извод, че се релевира и като отменително основание съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства и немотивираност, макар жалбата да е насочена към действията на ревизиращите органи, но настоящият състав приема, че това се и оплакванията срещу съдебното решение, след като изрично е посочено, че в него съдът е преразказал ревизионния акт.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото са депозирани писмен отговор по касационната жалба и писмена защита от юриск. Р. С. с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 35, т. 4 ЗВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на "Стоянов инвест строй" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт в частта по ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит в размер на 3 154 лв. по фактура № 205/17.06.2009 г., издадена от "Атлас 99" ЕООД и затова правилно ревизията е извършила корекция на резултата по СД за месец юни 2009 г., както и е приел за дължими от ревизирания субект и прилежащите лихви в размер на 1 649,51 лв. Потвърдени са констатациите на ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит по фактура № 13/23.01.2010 г., издадена от "Дим Трейдинг" ЕООД в размер на 748 лв. за СМР, по 4 бр. фактури с предмет "земя, сграда и лек автомобил "Мерцедес Е320ЦДИ". С решението съдът е отхвърлил жалбата и за извършената от ревизията корекция за месеците август и септември 2010 г. По 11 бр. кредитни известия, издадени от "Домко" ООД с отразен в тях ДДС в общ размер от 2 520,44 лв. В частта по ЗКПО съдът е потвърдил извършената от ревизията корекция на декларираното от дружеството намаление на счетоводния финансов резултат съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКПО за 2009 г. със сумата 396,48 лв. и със сумата 792,96 лв. за 2010 г., 2011 г. и 2012 г.

С оглед посоченото в писмения отговор (възражение), че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 35, т. 3ВАС, следва да се отбележи следното: Ответникът по касационната жалба показва незнание на приложимите процесуалноправни норми относно касационното производство по административни дела. ЗВАС е отменен и от 01.03.2007 г. е влязъл в сила АПК, който е действащ и към настоящия момент, поради което както изискванията на които трябва да отговаря касационната жалба, така и редът по който протича касационното производство са уредени в посочения кодекс. Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 212 АПК, затова обжалваното решение подлежи на разглеждане по същество.

За непризнатото право на данъчен кредит на автомобил, марка "Мерцедес Е320ЦДИ" първоинстанционният съд е приел за установено от приходните органи, че този автомобил е бил регистриран на името на ревизираното дружество, като е придобит с фактура № 205/17.06.2009 г. с ДДС 3 154 лв. с доставчик "Атлас 99" ЕООД, а впоследствие с фактура № 166/03.02.2010 г. е продаден от жалбоподателя на ЕТ "Констанс" за сумата 13 500 лв. и с ДДС 2 700 лв. Съдът е приел, че е установено от ревизията, че процесния автомобил, за който дружеството е ползвал данъчен кредит е лек автомобил. Предвид забраната по чл. 70, ал. 2, т. 4 ЗДДС, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в тази й част.

По фактурите, издадени от "Дим Трейдинг" ЕООД с ДДС в общ размер от 784 лв. с предмет СМР-услуги, съдът е установил, че не са представени доказателства за извършване на тези услуги, като протоколи, обр. 19, информация за обекта, кой ги е извършил. Потвърден е от съда отказа на приходните органи на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

скрито платено съдържание: 2008 думи;