Закон за Здравното Осигуряване
глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
чл. 1. (1) (предишен текст на чл. 1 - ДВ-101 от 18.12.2009, в сила от 18.12.2009) Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения.
(2) (2 исторически промени, изм. и доп. - ДВ-48 от 27.06.2015) Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори.
(3) (нова - ДВ-101 от 18.12.2009, в сила от 18.12.2009) Здравното осигуряване е задължително и доброволно.
чл. 2. (изм. - ДВ-101 от 18.12.2009, в сила от 18.12.2009) (1) (изм. - ДВ-48 от 27.06.2015) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси ( РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите.
(3) (нова - ДВ-98 от 15.12.2015, в сила от 01.01.2016) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон.
чл. 3. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-60 от 07.08.2012, в сила от 07.08.2012) Доброволното здравно осигуряване е дейност по поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу заплащане на премии, въз основа на застрахователни договори.
глава втора
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
раздел I
Общи разпоредби
чл. 4. (1) (предишен текст на чл. 4, изм. - ДВ-107 от 15.11.2002) Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.
(2) (нова - ДВ-107 от 15.11.2002, в сила от 01.01.2004) Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания.
(3) (нова - ДВ-101 от 18.12.2009, в сила от 01.01.2010) Условията и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат в наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето и в националните рамкови договори.
чл. 4а. (нов - ДВ-101 от 18.12.2009, в сила от 01.01.2010) Националният рамков договор е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.
чл. 5. Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на:
1. (доп. - ДВ-107 от 15.11.2002) задължително участие при набирането на вноските;
2. (изм. - ДВ-107 от 15.11.2002) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК;
3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства;
4. отговорност на осигурените за собственото им здраве;
5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ;
6. (нова - ДВ-107 от 15.11.2002) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК;
7. (предишна т. 6 - ДВ-107 от 15.11.2002) самоуправление на НЗОК;
8. (предишна т. 7 - ДВ-107 от 15.11.2002) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ;
9. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-48 от 27.06.2015) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
10. (нова - ДВ-107 от 15.11.2002) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ;
11. (предишна т. 8, доп. - ДВ-107 от 15.11.2002) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи.
раздел II
Национална здравноосигурителна каса
чл. 6. (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване.
(2) (2 исторически промени, изм. - ДВ-62 от 10.08.2010, в сила от 10.08.2010) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
(3) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-101 от 18.12.2009, в сила от 18.12.2009) Органи на управление на НЗОК са:
1. надзорният съвет;
2. (изм. - ДВ-62 от 10.08.2010, в сила от 10.08.2010) управителят.
(4) (нова - ДВ-38 от 18.05.2012, в сила от 01.07.2012) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
(5) (нова - ДВ-38 от 18.05.2012, в сила от 01.07.2012) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.
(6) (предишна ал. 4 - ДВ-38 от 18.05.2012, в сила от 01.07.2012) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване.
чл. 7. (1 историческа промяна, отм. - ДВ-101 от 18.12.2009, в сила от 18.12.2009)
чл. 7а. (1 историческа промяна, отм. - ДВ-101 от 18.12.2009, в сила от 18.12.2009)
чл. 7б. (1 историческа промяна, отм. - ДВ-101 от 18.12.2009, в сила от 18.12.2009)
чл. 8. (отм. - ДВ-101 от 18.12.2009, в сила от 18.12.2009)
