Закон за Местните Данъци и Такси

глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

чл.1. (1) (Предишен текст на чл. 1, изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) В общинския бюджет постъпват следните местни данъци и такси:

1. местни данъци:

а) данък върху недвижимите имоти;

б) данък върху наследствата;

в) данък върху даренията;

г) данък при възмездно придобиване на имущество;

д) данък върху превозните средства;

е) (нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г.) пътен данък;

ж) (предишна б. "е" - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г.) други местни данъци, определени със закон;

2. местни такси за:

а) битови отпадъци;

б) ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади, улични платна;

в) ползване на детски ясли, детски градини, лагери, общежития, домове за социални грижи и други форми на социално обслужване;

г) (отм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.);

д) добив на кариерни материали;

е) технически услуги;

ж) административни услуги;

з) кучета;

и) откупуване на гробни места;

к) (отм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г.)

л) други местни такси, определени със закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Местна такса е и туристическата такса, която се внася в общинския фонд за развитие на туризма.

чл.2. За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по чл. 1 общинският съвет определя цена.

чл.3. (1) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Местните данъци се заплащат в брой в касите на данъчната администрация или чрез безкасово плащане по съответната сметка.

(2) (Предишен текст на алинея 1 - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Таксите са прости или пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки.

(3) (Предишен текст на алинея 2 - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Министърът на финансите може да определя случаите, в които таксите задължително се плащат с общински таксови марки или в брой.

чл.4. (1) Размерите на местните такси се определят от общинския съвет в границите, предвидени с този закон.

(2) Решенията на общинските съвети и заповедите на кметовете по този закон се обявяват публично в 7-дневен срок от приемането им.

чл.5. (1) Таксите за дейности, преминали от държавния бюджет към бюджетите на общините и обратно, продължават да се събират в размерите за държавните, съответно за общинските такси, но се внасят в приход на бюджета, който осигурява издръжката на съответната дейност.

(2) Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, в приход на общинския бюджет постъпва цялата или част от събраната такса. Размерът на частта от таксата за общинския бюджет и редът за предоставянето й се определят със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

чл.6. Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в "Държавен вестник".

чл.7. Местните данъци се събират от органите на данъчната администрация, а таксите - от общинската администрация, освен ако с този закон е предвидено друго.

чл.8. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) Невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс.

чл.9. (1) Данъчната оценка съгласно приложенията към закона се актуализира, но не по-късно от 30 ноември на предходната година, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се увеличи с повече от 20 на сто с натрупване за периода от последната им промяна.

(2) Индексът по ал. 1 се определя от Националния статистически институт.

глава втора

МЕСТНИ ДАНЪЦИ

раздел I

Данък върху недвижимите имоти

чл.10. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели и застроените земеделски и горски земи за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

чл.11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Собственикът на сградата, построена върху държавен или общински парцел или дворно място, е данъчно задължен и за парцела, съответно дворното място.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г.) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. При предоставяне на особено право на ползване - концесия върху имоти - публична държавна или публична общинска собственост, данъчно задължен е концесионерът.

чл.12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.