МСС 36 - Обезценка на Активи
I. Цел
1. Целта на настоящия стандарт е да се препоръчат процедури, които едно предприятие да прилага, за да се увери, че активите му се отчитат по стойност, ненадвишаваща тяхната възстановима стойност. Даден актив се отчита по – високата от възстановимата му стойност, ако балансовата му стойност надвишава стойността, която може да бъде възстановена при използване или при продажба на актива. В такъв случай активът се счита за обезценен и стандартът изисква предприятието да признае загуба от обезценка. Стандартът също така посочва кога едно предприятие възстановява обратно загуби от обезценка и препоръчва определени оповестявания за обезценени активи.
II. Обхват
2. Настоящият стандарт следва да се прилага при отчитането на обезценката на всички активи, освен:
а) материални запаси (вж. МСС 2 Материални запаси);
б) активи по договор и активи, възникващи от разходи за получаване или изпълнение на договор, които са признати в съответствие с МСФО 15 Приходи от договори с клиенти;
в) отсрочени данъчни активи (вж. МСС 12 Данъци върху доходa);
г) активи, свързани с доходи на наети лица (вж. МСС 19 Доходи на наети лицa);
д) финансови активи, включени в обхвата на МСФО 9 Финансови инструменти;
е) инвестиционни имоти, оценени по справедлива стойност (вж. МСС 40 Инвестиционни имоти);
ж) биологични активи, които са свързани със земеделска дейност, от обхвата на МСС 41 Земеделие, и които са оценени по справедлива стойност, намалена с разходите за освобождаване;
з) отсрочени разходи по придобиване и нематериални активи с произход договорни права на застрахователя по застрахователни договори, включени в обхвата на МСФО 4 Застрахователни договори; и
и) нетекущи активи (или групи за освобождаване), класифицирани като държани за продажба съгласно МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности.
3. Стандартът не се прилага за стоково – материални запаси, активи, възникващи от договори за строителство, отсрочени данъчни активи или активи, свързани с доходи на наети лица, или активи, класифицирани като държани за продажба (или включени в група за освобождаване, която е класифицирана като държана за продажба), защото съществуващите Международни счетоводни стандарти, прилагани за тези активи, съдържат изисквания за признаването и оценката на тези активи.
4. Настоящият стандарт се прилага за финансови активи, класифицирани като:
а) дъщерни предприятия, съгласно МСФО 10 Консолидирани финансови отчети;
б) асоциирани предприятия, съгласно МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия; и
в) съвместни предприятия, съгласно МСФО 11 Съвместни споразумения.
За обезценката на други финансови активи се прилага МСФО 9.
5. Настоящият стандарт не се прилага за финансовите активи в обхвата на МСФО 9, оценявани по справедлива стойност инвестиционни имоти в обхвата на МСС 40 или оценявани по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба, биологични активи, отнасящите се до земеделска дейност, в обхвата на МСС 41. Настоящият стандарт обаче се прилага към активите, които се отчитат по преоценена стойност (т.е. справедливата стойност към датата на преоценката минус всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка) в съответствие с други МСФО, като например с модела за преоценка в МСС 16 Имоти, машини и съоръжения и МСС 38 Нематериални активи. Единствената разлика между справедливата стойност на актива и справедливата му стойност, намалена с разходите за освобождаване от него, са преките допълнителни разходи в резултат на освобождаването от актива.
а) i) Ако разходите за освобождаване от актива са несъществени, възстановителната стойност на преоценения актив ще бъде близка до преоценената му стойност или по – висока от нея. В този случай, след прилагане на изискванията за преоценка, не е вероятно преоцененият актив да се обезцени и няма нужда да се изчислява неговата възстановителна стойност.
ii) [[заличен]]
б) [[заличен]]
в) Ако разходите за освобождаване от актива не са несъществени, справедливата стойност, намалена с разходите по продажба, на преоценения актив ще бъде по – ниска от справедливата му стойност. Следователно, ако стойността в употреба на преоценения актив е по – ниска от преоценената стойност, то той е обезценен. В този случай, след прилагане на изискванията за преоценка, предприятието прилага настоящия стандарт, за да определи дали активът би могъл да се обезцени.
III. Определения
6. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:
[[заличен]]
а) [[заличен]]
б) [[заличен]]
в) [[заличен]]
Балансова сума е стойността, по която един актив се посочва в отчета за финансовото състояние на предприятието след приспадане на натрупаната амортизация и натрупаните към момента загуби от обезценка.
Единица, генерираща входящи парични потоци, е най – малката разграничима група активи, генерираща парични потоци от използване на активите, които са в значителна степен независими от паричните потоци от други активи или групи от активи.
Корпоративни активи са активи, различни от репутацията, които допринасят за генерирането на бъдещи парични потоци както от разглежданите единици, генериращи парични потоци, така и от други единици, генериращи парични потоци.
Разходи по изваждане от употреба са допълнителните разходи, пряко свързани с изваждането от употреба даден актив с изключение на финансовите разходи и разходите за подоходни данъци.
Амортизационна сума е цената на придобиване на актива или друга сума, посочена вместо цена на придобиване във финансовите отчети, намалена с остатъчната му стойност.
Амортизация е систематичното разпределение на амортизационната сума на даден актив през полезния му живот.
Справедлива стойност е цената, получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване. (вж. МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“)
Загуба от обезценка на актив е сумата, с която балансовата стойност на актива или единицата, генерираща парични потоци, надвишава неговата възстановима стойност.
Възстановима стойност на актив или единица, генерираща парични потоци, е по – високата от справедливата стойност, намалена с разходите за освобождаване на даден актив, и неговата стойност в употреба.
Полезен живот е едно от двете:
а) периодът от време, през който се очаква активът да бъде ползван в предприятието; или
б) количество единици продукция, които се очаква да бъдат получени от предприятието в процеса на ползване на актива.
Стойност в употреба е настоящата стойност на бъдещите парични потоци, които се очаква да бъдат получени от актива или единицата, генерираща парични потоци.
IV. Идентифициране на Актив, чиято Стойност Може да Бъде Обезценена
7. Параграфи 8 – 17 конкретизират кога се определя възстановима стойност. Тези изисквания използват термина „актив“, но се отнасят в еднаква степен за индивидуални активи и за единици, генериращи парични потоци. Останалата част от настоящия стандарт е структурирана, както следва:
а) параграфи 18 – 57 определят изискванията за оценяване на възстановима стойност. Тези изисквания също използват термина „актив“, но се отнасят в еднаква степен за индивидуални активи и за единици, генериращи парични потоци;
б) параграфи 58 – 108 определят изискванията за признаване и оценяване на загубите от обезценка. Признаването и оценяването на загубите от обезценка за индивидуални активи, различни от репутация, се разглеждат в параграфи 58 – 64. Параграфи 65 – 108 разглеждат признаването и оценяването на загуби от обезценка на единици, генериращи парични потоци и репутация;
в) параграфи 109 – 116 определят изискванията за възстановяване на загуби от обезценка, признати в предходни периоди за актив или единица, генерираща парични потоци. И отново, тези изисквания също използват термина „актив“, но се отнасят в еднаква степен за индивидуални активи и за единици, генериращи парични потоци. Допълнителни изисквания за индивидуален актив са изложени в параграфи 117 – 121, за единица, генерираща парични потоци – в параграфи 122 и 123, а за репутация – в параграфи 124 и 125;
г) параграфи 126 – 133 посочват информацията, която се оповестява относно загубите от обезценка и възстановяването на загуби от обезценка за активи и единици, генериращи парични потоци. Параграфи 134 – 137 определят допълнителни изисквания за оповестяване за единици, генериращи парични потоци, към които са разпределени репутация или активи с неопределен полезен живот за целите на теста за обезценка.
8. Един актив е обезценен, когато балансовата му сума надвишава възстановимата му стойност. Параграфи 12 – 14 описват някои от индикациите, че може да е настъпила обезценка на актив: ако някоя от тези индикации е налице, предприятието прави формална оценка на възстановимата стойност. С изключение на описаното в параграф 10, в случай че няма налице индикации за потенциална обезценка на актив, няма изискване от страна на стандарта предприятието да извърши формална оценка на възстановимата стойност.
9. Предприятието оценява към края на всеки отчетен период дали съществуват индикации, че стойността на даден актив е обезценена. В случай на такива индикации, предприятието изчислява възстановимата стойност на актива.
10. Независимо дали има индикации за обезценка, предприятието също така:
а) проверява нематериален актив с неопределен полезен живот или нематериален актив, все още неналичен за употреба, за обезценка ежегодно, като сравнява неговата балансова сума с възстановимата му стойност. Този тест за обезценка може да се извършва по всяко време през годишния период, при условие че всяка година се извършва по едно и също време. Различни нематериални активи могат да се проверяват за обезценка по различно време. Ако обаче такъв нематериален актив е бил първоначално признат през текущия годишен период, този нематериален актив се проверява за обезценка преди края на текущия годишен период;
б) проверява репутацията, придобита в бизнес комбинация, за обезценка годишно в съответствие с параграфи 80 – 99.
11. Способността на даден нематериален актив да генерира достатъчно бъдещи икономически ползи, за да възстанови балансовата си стойност, обикновено е предмет на по – голяма несигурност преди активът да е наличен за употреба, отколкото след като той е наличен за употреба. Следователно настоящият стандарт изисква предприятието да проверява за обезценка поне веднъж годишно балансовата сума на даден нематериален актив, който все още не е наличен за употреба.
