МСС 23 - Разходи по Заеми
I. Основен Принцип
1. Разходите по заеми, които могат пряко да се отнесат към придобиването, строителството или производството на един отговарящ на условията актив, се капитализират като част от стойността на този актив. Другите разходи по заеми се признават като разход.
II. Обхват
2. Предприятието следва да прилага настоящия стандарт при счетоводното отчитане на разходите по заеми.
3. Настоящият стандарт не се занимава с действителната или намерена стойност на собствения капитал, включително привилегирования капитал, който не се класифицира като пасив.
4. От предприятието не се изисква да прилага настоящия стандарт за разходите по заеми, които се отнасят пряко към придобиването, строителството/създаването или производството на:
(а) отговарящ на условията актив, оценен по справедлива стойност, например биологичен актив от обхвата на МСС 41 Земеделие; или
(б) материални запаси, които се изработват или произвеждат по друг начин серийно в големи количества при повтарящата се база.
III. Дефиниции
5. В този стандарт се използват следните термини, имащи посочените значения:
Разходите по заеми представляват лихви и други разходи, които дадено предприятие понася във връзка със заемането на средства.
Отговарящ на условията актив е актив, който по необходимост изисква значителен период от време за подготовка за неговата предвиждана употреба или продажба.
6. Разходите по заеми могат да включват:
а) разходи за лихви, изчислени чрез използването на метода на ефективната лихва, както е описан в МСФО 9;
б) [[заличен]]
в) [[заличен]]
г) лихви във връзка с пасиви по лизинг, признати в съответствие с МСС 16 Лизинг; и
д) курсови разлики, произтичащи от валутни заеми, в степента, в която се разглеждат като корекция на разходите за лихви.
7. В зависимост от обстоятелствата всеки от изброените по-долу активи може да представлява отговарящ на условията актив:
(а) материални запаси;
(б) производствени съоръжения;
(в) съоръжения за производство на енергия;
(г) нематериални активи;
(д) инвестиционни имоти
(е) растения носители.
Финансовите активи и материалните запаси, които се изработват или произвеждат по друг начин в кратки срокове, не представляват отговарящи на условията активи. Активи, които са готови за предвижданата употреба или за продажба, когато са придобити, не представляват отговарящи на условията активи.
IV. Признаване
8. Предприятието следва да капитализира разходите по заеми, които могат пряко да се отнесат към придобиването, строителството или производството на един отговарящ на условията актив като част от стойността на този актив. Предприятието следва да признава другите разходи по заеми като разход в периода, в който те са извършени.
9. Разходите по заеми, които могат пряко да се отнесат към придобиването, строителството или производството на един отговарящ на условията актив, се капитализират като част от стойността на този актив. Такива разходи по заеми се капитализират като част от стойността на актива, когато съществува вероятност, че те ще доведат до бъдещи икономически ползи за предприятието и когато разходите могат да бъдат надеждно оценени. Когато предприятието прилага МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики, то признава като разход частта от разходите по заеми, които компенсират инфлацията през същия период в съответствие с параграф 21 от този стандарт.
IV.I. Разходи по Заеми, които са Допустими за Капитализиране
10. Разходите по заеми, които могат да бъдат пряко отнесени към придобиването, строителството или производството на даден отговарящ на условията актив, са онези разходи по заеми, които биха били избегнати, ако разходът по отговарящия на условията актив не е бил извършен. Когато дадено предприятие заема средства конкретно с цел придобиване на определен отговарящ на условията актив, разходите по заеми, които пряко се отнасят за този отговарящ на условията актив, могат лесно да се установят.
