версия, консолидирана от Kreston BulMar

I. Цел

1. Целта на настоящия МСФО е да специфицира финансовото отчитане на застрахователни договори от всяко предприятие, което издава такива договори (описано в настоящия МСФО като застраховател), до момента, в който Съветът завърши втората фаза на своя Проект за застрахователните договори. В частност настоящият МСФО изисква:

а) ограничени подобрения в счетоводното отчитане на застрахователните договори от застрахователите;

б) оповестяване, което идентифицира и обяснява сумите във финансовите отчети на застраховател, възникващи от застрахователни договори, и помага на ползвателите на тези финансови отчети да разберат размера, разположението във времето и степента на несигурност на бъдещите парични потоци по застрахователните договори.

II. Обхват

2. Предприятието прилага настоящия МСФО по отношение на:

а) застрахователни договори (включително презастрахователни договори), които то издава, и презастрахователни договори, които притежава;

б) финансови инструменти, които то издава с допълнителни, негарантирани доходи (вж. параграф 35). МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване изисква оповестяване на финансовите инструменти, включително финансови инструменти, които съдържат такива доходи.

3. Настоящият МСФО не разглежда други аспекти на счетоводното отчитане от страна на застрахователите, като например счетоводното отчитане на финансови активи, държани от застрахователи, и на финансови пасиви, издадени от застрахователи (вж. МСС 32 Финансови инструменти: представяне, МСФО 7 и МСФО 9 Финансови инструменти), освен когато:

а) съгласно параграф 20A застрахователите, които отговарят на определени критерии, имат право да прилагат временно освобождаване от МСФО 9;

б) параграф 35Б позволява на застрахователите да прилагат подхода на припокриване („overlay approach“) за определени финансови активи; и

в) параграф 45 позволява на застрахователите, при определени условия, да прекласифицират някои или всички свои финансови активи, така че те да се оценяват по справедлива стойност в печалбата или загубата.

4. Предприятието не прилага настоящия МСФО по отношение на:

а) продуктови гаранции, издадени директно от производител, дилър или търговец на дребно (вж. МСС 18 Приходи и МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи);

б) активи и пасиви на работодатели съгласно планове за доходи на наети лица (вж. МСС 19 Доходи на наети лица и МСФО 2 Плащане на базата на акции) и задължения за пенсионни доходи, отчетени от пенсионни планове за дефинирани доходи (вж. МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионни доходи);

в) договорни права или договорни задължения, които зависят от бъдещото използване или правото на ползване на нефинансов обект (например някои лицензионни възнаграждения, възнаграждения за права, променливи лизингови плащания и сходни обекти), както и гаранцията за остатъчна стойност на лизингополучател, внедрена в лизинг (вж. МСФО 16 Лизинг, МСФО 15 Приходи от договори с клиенти и МСС 38 Нематериални активи);

г) договори за финансова гаранция, освен когато емитентът преди е заявил изрично, че счита такива договори за застрахователни договори, и е използвал отчитане, приложимо за застрахователни договори, в който случай емитентът може да избира да прилага МСС 32, МСФО 7 и МСФО 9 или настоящия МСФО за такива договори за финансова гаранция. Емитентът може да направи този избор за всеки отделен договор, но изборът за всеки договор е неотменим.

д) възнаграждение под условие, платимо или за получаване при бизнес комбинация (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации);

е) директни застрахователни договори, които предприятието притежава (т.е. директни застрахователни договори, в които предприятието е притежател на застрахователна полица). Цедентът обаче прилага настоящия МСФО по отношение на презастрахователните договори, които притежава.

5. За улеснение настоящият МСФО описва всяко предприятие, което издава застрахователен договор, като застраховател, независимо дали предприятието се счита за застраховател за законови или за надзорни цели. Всички позовавания в параграф 3, букви а) и б), параграфи 20А – 20Р, 35Б – 35Н, 39Б – 39М и 46 – 49 относно застраховател се отнасят и до емитента на финансов инструмент, който включва право на допълнителни, негарантирани доходи.

6. Презастрахователният договор е вид застрахователен договор. Съответно всички референции в настоящия МСФО към застрахователните договори се прилагат и към презастрахователните договори.

II.I. Внедрени Деривативи

7. МСФО 9 изисква от предприятието да отдели някои внедрени деривативи от техния основен договор, да ги оцени по справедлива стойност и да включи промените в справедливата им стойност в печалбата или загубата. МСФО 9 се прилага по отношение на деривативи, внедрени в застрахователен договор, освен ако внедреният дериватив сам по себе си не е застрахователен договор.

8. Като изключение от изискванията в МСФО 9, застрахователят не отделя и оценява по справедлива стойност опция на притежател на застрахователна полица за обратно изкупуване на застрахователен договор срещу фиксирана сума (или за сума, базирана върху фиксирана сума и лихвен процент) дори ако цената на упражняване се различава от балансовата стойност на основния застрахователен пасив. Изискванията на МСФО 9 обаче се прилагат по отношение на пут-опция или опция за незабавно изкупуване, внедрена в застрахователен договор, ако стойността на изкупуването се променя в зависимост от дадена финансова променлива (като например цена на акции или стокова цена или индекс) или на нефинансова променлива, която не е специфична за една от страните по договора. Освен това тези изисквания се прилагат и ако способността на притежателя на полицата да упражни пут-опция или опция за незабавно изкупуване се предизвиква от тази променлива (например пут-опция, която може да бъде упражнена, ако борсов индекс достигне определено ниво).

9. Параграф 8 се прилага по същия начин по отношение на опции за обратно изкупуване на финансов инструмент, съдържащ право на допълнителен негарантиран доход.

II.II. Отделяне на Депозитни Компоненти

10. Някои застрахователни договори съдържат както застрахователен компонент, така и депозитен компонент. В някои случаи от застрахователя се изисква или той има право да раздели тези компоненти.

а) Разделяне се изисква, ако са изпълнени едновременно следните две условия:

i) застрахователят може да оцени депозитния компонент (включително всяка внедрена опция за обратно изкупуване) отделно (т.е. без да взима под внимание застрахователния компонент);

ii) счетоводната политика на застрахователя не изисква от него да признава всички задължения и права, възникващи от депозитния компонент;

б) разделяне е позволено, но не се изисква, ако застрахователят може да оцени депозитния компонент отделно, както е посочено в буква а), подточка i), но неговата счетоводна политика изисква да признае всички задължения и права, произтичащи от депозитния компонент, независимо от базата, използвана за оценка на тези права и задължения;

в) разделяне е забранено, ако застрахователят не може да оцени депозитния компонент отделно, както е посочено в буква a), подточка i).

11. Следното е пример на случай, при който счетоводната политика на застрахователя не изисква от него да признае всички задължения, произтичащи от депозитен компонент. Цедентът получава обезщетение за загуби от презастраховател, но договорът задължава цедента да изплати това обезщетение в бъдещи години. Това задължение възниква от депозитен компонент. Ако счетоводната политика на цедента му позволява по някакъв начин да признае обезщетението като приход, без да признава произтичащото от него задължение, разделяне е необходимо.

версия, консолидирана от Kreston BulMar