МСФО 13 - Оценяване по Справедлива Стойност
I. Цел
1. Настоящият МСФО:
а) определя понятието „справедлива стойност“;
б) задава рамката за оценяване на справедливата стойност в отделен МСФО; както и
в) изисква оповестявания във връзка с оценките на справедливата стойност.
2. Справедливата стойност се оценява въз основа на пазарни критерии, а не според спецификата на отделното предприятие. За някои активи и пасиви може да се наблюдават пазарни сделки или да има пазарна информация. За други – такива данни може да не са налични. Въпреки това, оценяването по справедлива стойност и в двата случая цели едно и също – да се изчисли цената на продажба на актив или на прехвърляне на пасив при обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване при актуалните тогава пазарни условия (т.е. продажбената цена към датата на оценяване от гледна точка на даден пазарен участник, който държи актива или дължи пасива).
3. Когато няма данни за цената на идентичен актив или пасив, предприятието оценява справедливата им стойност с помощта на друг метод за остойностяване, при който се използват максимално съответните наблюдаеми хипотези и се свежда до минимум използването на ненаблюдаемите хипотези. Тъй като справедливата стойност е пазарна оценка, тя се определя въз основа на евентуалните допускания на пазарните участници при определянето на цената на актив или пасив, включително допускания във връзка с риска. В резултат на това, намерението на предприятието да задържи даден актив или да уреди по някакъв начин даден пасив не е относим фактор при оценяването на справедливата стойност.
4. Определението за справедлива стойност се съсредоточава върху активите и пасивите, защото те са основен предмет на счетоводното оценяване. Освен това, настоящият МСФО се прилага за инструментите на собствения капитал на дадено предприятие, оценени по справедлива стойност.
II. Обхват
5. Настоящият МСФО се прилага, когато в друг МСФО се изисква или позволява оценяване по справедлива стойност или оповестяване на оценяването по справедлива стойност (както и оценки като например на намалената с разходите за продажба справедлива стойност, основани на справедливата стойност или оповестявания за тези оценки), освен в случаите, посочени в параграфи 6 и 7.
6. Изискванията на настоящия МСФО по отношение на оценяването и оповестяването не са приложими към следното:
а) операциите с плащане на базата на акции, попадащи в обхвата на МСФО 2 „Плащане на базата на акции“;
б) лизинговите операции, отчитани в съответствие с МСФО 16 Лизинг; и
в) оценките, които имат някои сходства с оценяването по справедлива стойност, но не представляват такова – като оценката по нетна реализируема стойност в МСС 2 „Материални запаси“ или по стойността в употреба в МСС 36 „Обезценка на активи“.
7. Оповестяванията, изисквани в настоящия МСФО, не се изискват за:
а) активите на планове, оценени по справедлива стойност в съответствие с МСС 19 „Доходи на наети лица“;
б) инвестициите на плановете за пенсионни доходи, оценени по справедлива стойност в съответствие с МСС 26 „Счетоводство и отчитане на планове за пенсионни доходи“; както и
в) активите, за които възстановителната стойност е равна на справедливата стойност, намалена с разходите за освобождаване в съответствие с МСС 36.
8. Рамката на оценяването по справедлива стойност в настоящия МСФО се прилага за началното и последващото оценяване, ако справедливата стойност се изисква или се разрешава от други МСФО.
III. Оценяване
III.I. Определение за Справедлива Стойност
9. Настоящият МСФО определя справедливата стойност като цената за продажба на актив или за прехвърляне на пасив при обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване.
10. В параграф Б2 се описва цялостния подход за оценяване по справедлива стойност.
III.II. Актив или Пасив
