МСС 39 - Финансови Инструменти: Признаване и Оценяване

187
версия, консолидирана от Kreston BulMar

Цел

1. [[заличен]]

I. Обхват

1

2. Настоящият стандарт се прилага от всички предприятия по отношение на всички финансови инструменти, попадащи в обхвата на МСФО 9 Финансови инструменти, ако и до степента, до която:

а) МСФО 9 позволява да се прилагат изискванията за отчитане на хеджирането по настоящия стандарт; и

б) финансовият инструмент е част от хеджиращо взаимоотношение, което отговаря на условията за отчитане на хеджирането в съответствие с настоящия стандарт.

i) лизингови вземания, признати от лизингодателя, са обект на условията за отписване и обезценка на настоящия стандарт (вж. параграфи 15 – 37, 58, 59, 63 – 65 и допълнение А, параграфи НП36 – НП52 и НП84 – НП93);

ii) задължения по финансов лизинг, признати от лизингополучател, са обект на условията за отписване на настоящия стандарт (вж. параграфи 39 – 42 и допълнение А, параграфи НП57 – НП63); и

iii) деривативи, внедрени в лизингови договори, са обект на условията, касаещи внедрените деривативи, на настоящия стандарт (вж. параграфи 10 – 13 и допълнение А, параграфи НП27 – НП33);

в) права и задължения на работодатели по планове за доходи на наети лица, към които се прилага МСС 19 Доходи на наети лица;

г) Финансови инструменти, емитирани от предприятието, които отговарят на дефиницията на инструмент на собствения капитал в МСС 32 (включително опции и варианти) или които се изисква да се класифицират като инструменти на собствения капитал съгласно параграфи 16А и 16Б или параграфи 16В и 16Г на МСС 32. Притежателят на такива инструменти на собствения капитал обаче трябва да прилага настоящия стандарт към тези инструменти, освен ако те не отговарят на изключението в (а) – горе;

д) правата и задълженията, възникващи съгласно:

i) договорите за застраховка, така както са определени в МСФО 4 Застрахователни договори, различни от правата и задълженията на емитента, възникващи съгласно застрахователен договор, който отговаря на определението за договор за финансова гаранция в параграф 9, или

ii) договор, който попада в обхвата на МСФО 4, след като той съдържа негарантиран доход. Стандартът обаче се прилага за деривативи, които са внедрени в подобен договор, когато деривативът сам по себе си не е договор от обхвата на МСФО 4 (вж. параграфи 10 – 13 и допълнение А, параграфи НП23 – НП33). Нещо повече, ако емитента на договори за финансовата гаранция преди е заявил изрично, че счита такива договори за застрахователни договори и е използвал отчитане, приложимо за застрахователни договори, емитентът може да избере да прилага или настоящия стандарт, или МСФО 4 за такива договори за финансова гаранция (вж. параграфи НП4 и НП4А). Емитентът може да направи този избор за всеки отделен договор, но изборът за всеки договор е неотменим;

е) [[заличен]]

ж) всеки форуърден договор между купувач и акционер продавач за покупка или продажба на придобито предприятие, с който би се постигнала бизнес комбинация в обхвата на МСФО 3 Бизнес комбинации на бъдеща дата на придобиване; Срокът на форуърдния договор не следва да надвишава разумен период, който е обичаен за получаването на необходимите разрешения и приключването на сделката.

з) Кредитни ангажименти, различни от описаните в параграф 4. Емитентът на кредитен ангажимент прилага МСС 37 към кредитни ангажименти, които не попадат в обхвата на настоящия стандарт. Всички кредитни ангажименти обаче са обект на условията за отписване на настоящия стандарт (вж. параграфи 15 – 42 и допълнение А, параграфи НП36 – НП63);

и) финансови инструменти, договори и задължения по сделки с плащане на базата на акции, за които се прилага МСФО 2 Плащане на базата на акции, с изключение на договори, попадащи в обхвата на параграфи 5 – 7 от настоящия стандарт, за които се прилага стандартът;

й) права за плащания за компенсиране на предприятие за разходите, които предприятието трябва да направи, за да уреди пасив, който признава като провизия съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи, или за който в по–ранен период е бил признат за провизия съгласно МСС 37;

к) правата и задълженията, попадащи в обхвата на МСФО 15 Приходи от договори с клиенти, които са финансови инструменти, с изключение на тези, за които в МСФО 15 се посочва, че се отчитат в съответствие с МСФО 9.

2А. Изискванията за обезценка на настоящия стандарт се прилагат към тези права, за които в МСФО 15 се посочва, че се отчитат в съответствие с настоящия стандарт за целите на признаването на загубите от обезценка.

3. [[заличен]]

4. [[заличен]]

5. [[заличен]]

6. [[заличен]]

7. [[заличен]]

II. Определения

8. Понятията, дефинирани в МСФО 13, МСФО 9 и МСС 32, са използвани в настоящия стандарт със значенията, посочени в допълнение А към МСФО 13, допълнение А към МСФО 9 и параграф 11 от МСС 32. В МСФО 13, МСФО 9 и МСС 32 са дефинирани следните понятия:

- амортизирана стойност на финансов актив или финансов пасив

- отписване

- дериватив

- метод на ефективната лихва

- ефективен лихвен процент

- инструмент на собствения капитал (капиталов инструмент)

- справедлива стойност

- финансов актив

- финансов инструмент

- финансов пасив

и дават насоки за прилагането на тези определения.

9. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Определения, свързани с отчитане на хеджирането

Неотменим ангажимент е обвързващо споразумение за размяната на определено количество ресурси, на определена цена на определена дата или дати в бъдеще.

Прогнозна сделка е недоговорена, но очаквана бъдеща сделка.

Хеджиращ инструмент е определен дериватив или (само по отношение на хеджирането на валутен риск) определен недеривативен финансов актив или недеривативен финансов пасив, чиято справедлива стойност или парични потоци се очаква да компенсират промените в справедливата стойност или паричните потоци на определена хеджирана позиция (параграфи 72 – 77 и допълнение А, параграфи НП94 – НП97 съдържат подробности за определението за хеджиращ инструмент).

Хеджирана позиция е актив, пасив, неотменим ангажимент, много вероятна прогнозна сделка или нетна инвестиция в чуждестранна дейност, която:

а) излага предприятието на риск от промени в справедливата стойност или бъдещите парични потоци, и

б) е определена като хеджирана (параграфи 78 – 84 и допълнение А, параграфи НП98 – НП101 съдържат подробности за определението за хеджирана позиция).

Ефективност на хеджирането е степента, до която промените в справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция, които се дължат на хеджирания риск, се компенсират от промените в справедливата стойност или паричните потоци на хеджиращия инструмент (вж. допълнение А, параграфи НП105 – НП113).

10. [[заличен]]

11. [[заличен]]

версия, консолидирана от Kreston BulMar