Кодекс за Задължително Обществено Осигуряване

Предмет

чл.1. Този кодекс урежда задължителното обществено осигуряване, което включва държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, старост и смърт, както и допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

дял първи

ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Обхват На Осигуряването

чл.2. Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:

1. временна неработоспособност;

2. временна намалена работоспособност;

3. инвалидност;

4. майчинство;

5. старост;

6. смърт.

Принципи На Осигуряването

чл.3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:

1. задължителност и всеобщност на осигуряването;

2. солидарност на осигурените лица;

3. равнопоставеност на осигурените лица;

4. социален диалог при управлението на осигурителната система;

5. фондова организация на осигурителните средства.

Осигурени Лица

чл.4. (1) Задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са:

1. работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;

2. държавните служители;

3. кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи и лицата по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията;

4. упражняващите трудова дейност като членове на кооперации и получаващи трудово възнаграждение;

5. лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

6. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.

(2) Задължително осигурени само за трудова злополука и за професионална болест са:

1. работниците и служителите, наети на работа само при един работодател за не повече от пет работни дни (40 часа) през календарния месец, ако са получили възнаграждение не по-голямо от една минимална работна заплата; когато възнаграждението е по-голямо от една минимална работна заплата, тези лица подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове;

2. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение до една минимална работна заплата;

3. учащите се по време на професионална специализация или учебна практика.

(3) (Обявена за противоконституционна по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст с РКС № 5 от 2000 г. - ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;

3. (обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2000 г. - ДВ, бр. 55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;

4. частните земеделски стопани;

5. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата.

(4) Лицата по ал. 3 по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест.

Осигурители

чл.5. (1) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.

(3) Осигурителите периодично представят на Националния осигурителен институт данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Професионална квалификация и безработица" и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, осигурителните плащания и за трудовия стаж поотделно за всеки работник или служител.

(4) Данните по ал. 3 се представят на Националния осигурителен институт и от лицата по ал. 2.

(5) Националният осигурителен институт издава инструкция за сроковете, съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните по ал. 3.

(6) Осигурителят е длъжен при поискване от осигуреното лице или негов представител да издава в 14-дневен срок необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.

Осигурителни Вноски

чл.6. (1) Размерът на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване се определя за всеки от фондовете със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, съобразно обхванатите осигурени социални рискове.

(2) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3, без вноските за офицерите и сержантите по чл. 86 и по чл. 120, във връзка с чл. 86 от Закона за Министерството на вътрешните работи, са за сметка на държавния бюджет.

(3) Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство" се внасят, както следва:

1. за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4, 5 и 6 и за офицерите и сержантите по чл. 86 и по чл. 120, във връзка с чл. 86 от Закона за Министерството на вътрешните работи - от осигурителите и от осигурените в съотношение, както следва:

а) за 2000 г. и 2001 г. - 80:20;

б) за 2002 г. - 75:25;

в) за 2003 г. - 70:30;

г) за 2004 г. - 65:35;

д) за 2005 г. - 60:40;

е) за 2006 г. - 55:45;

ж) за 2007 г. и след това - 50:50;

2. за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 - лично от осигурените лица или чрез осигурителните каси;

3. за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 - от възложителя и осигурения в съотношението по т. 1.

(4) Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са за сметка на осигурителите.

(5) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размер за фонд "Пенсии" и в съотношението по ал. 3, т. 1.

(6) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите и възложителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.

(7) При пенсиониране, за периода, който е зачетен за осигурителен стаж, на лицата, отслужили наборна военна служба, и на неработещите майки се внасят осигурителни вноски върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия. Тези вноски са за сметка на държавния бюджет.

(8) За времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, които са получавали обезщетение за безработица, осигурителните вноски са за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица".

(9) Осигурителните вноски се внасят в банките по съответните сметки на държавното обществено осигуряване.

(10) Осигурителите внасят осигурителните вноски с отделни платежни нареждания за всеки месец чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на държавното обществено осигуряване при изплащане на трудовите възнаграждения, включително и при авансовите плащания. При теглене на суми за плащания, при уволнение или отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс не се издава отделно платежно нареждане - тези суми се включват в платежното нареждане за първото следващо внасяне на осигурителни вноски.

(11) Банките не отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително и за авансовото им изплащане, без едновременното представяне на платежно нареждане за прехвърляне на дължимите осигурителни вноски.

(12) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките по съответната сметка на държавното обществено осигуряване.

(13) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1, се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс.

Срокове За Внасяне На Осигурителните Вноски

чл.7. (1) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на трудовото възнаграждение или на част от него.

(2) Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят при изплащане на трудовото или друго възнаграждение.

(3) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, и лицата, които внасят осигурителните вноски само за своя сметка, както и за останалите случаи, се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се дължат.

Осигурителни Каси

чл.8. (1) За провеждане на осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 юридическите лица, както и физическите лица, които се осигуряват изцяло за своя сметка, могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(2) Осигурителните каси извършват осигуряването на своите членове, като:

1. събират дължимите осигурителни вноски и ги превеждат във фондовете на държавното обществено осигуряване;

2. изплащат дължимите парични обезщетения и помощи на осигурените лица при настъпване на осигурителен случай;

3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.

(3) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Осигурителен Доход

чл.9. (1) Осигурителният доход включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, върху които се дължат осигурителни вноски.

(2) Осигурителният доход, от който се изчисляват осигурителните вноски, не може да бъде по-голям от 10-кратния размер на минималната работна заплата за месеца, за който е получено възнаграждението или доходът, върху който се дължат осигурителни вноски.

(3) Месечният осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 2, т. 3 е минималната работна заплата.

(4) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-3 се осигуряват задължително върху избран от тях месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от 10-кратния є размер, а лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 - върху доход не по-малък от минималната работна заплата и не по-голям от 10-кратния є размер. Окончателният размер на осигурителния доход се определя за всяка календарна година въз основа на данъчната декларация на лицето и не може да бъде по-малък от сбора на двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от сбора на 10-кратните размери през 12-те месеца на годината. В тези случаи се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

(5) Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" се правят върху паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж. В тези случаи осигурителната вноска е в размер, равен на частта, която се дължи от работодателя и се внася само от него. В същия размер е осигурителната вноска за лицата, които се осигуряват само за своя сметка.

(6) Осигурителните вноски за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица" се изчисляват от размера на обезщетението на осигуреното лице, изплащано през времето, зачетено за осигурителен стаж, и са в размер, определен за фонд "Пенсии".

(7) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Възникване, Времетраене И Прекратяване На Осигуряването

чл.10. (1) Осигуряването на работниците и служителите възниква от деня, в който те започват изпълнението на задълженията си по трудовото или служебно правоотношение, и продължава през времето, през което са изпълнявали задължението си по тези правоотношения.

(2) За осигурителен стаж се зачита и времето:

1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;

2. на неплатените отпуски за временна неработоспособност;

3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

4. през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;

5. през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;

6. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното производство е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

7. през което лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;

8. през което трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя, съобразно предписанието на здравните органи.

(3) Осигурителният стаж по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се зачита, без да се правят осигурителни вноски.

(4) За времето, зачетено за осигурителен стаж по ал. 2, т. 4, 5, 6 и 7, се внасят осигурителни вноски за целия период, признат за осигурителен стаж, определени върху последното трудово възнаграждение преди уволнението или недопускането на работа. Осигурителните вноски по ал. 2, т. 8 се внасят върху определените обезщетения. Осигурителните вноски са в размера, определен във фонд "Пенсии", и се внасят изцяло от работодателя в случаите по ал. 2, т. 4, 5 и 8, а по ал. 2, т. 6 и 7 - за сметка на републиканския бюджет.

(5) Условията и редът за осигуряването на лицата, които не работят по трудово или служебно правоотношение, както и на работниците и служителите, които поради характера на работата не работят целогодишно или нямат установено работно време, или основно трудово възнаграждение, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Осигурителни Права На Осигурените За Всички Осигурени Социални Рискове

чл.11. (1) Осигурените за всички осигурени социални рискове лица имат право на:

1. парични обезщетения за:

а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;

б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;

в) трудоустрояване поради бременност и кърмене;

г) бременност и раждане;

д) отглеждане на малко дете;

2. парични помощи за:

а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;

б) профилактика и рехабилитация;

в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;

3. пенсии за:

а) осигурителен стаж и възраст;

б) инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;

в) инвалидност поради общо заболяване.

(2) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Осигурителни Права На Осигурените Само За Трудова Злополука И Професионална Болест

чл.12. (1) Осигурените само за трудова злополука или професионална болест лица имат право на:

1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;

2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;

3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;

4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.

(2) При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Осигурителни Права На Осигурените Само За Инвалидност Поради Общо Заболяване, За Старост И За Смърт

чл.13. (1) Осигурените само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на:

1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;

3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.

(2) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.