КРМСФО Разяснение 17 - Разпределения на Непарични Активи на Собствениците
I. ПРЕПРАТКИ
- МСФО 3 Бизнес комбинации (преработен 2008 г.)
- МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности
- МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване
- МСФО 10 Консолидирани финансови отчети
- МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност
- МСС 1 Представяне на финансови отчети (преработен през 2007 г.)
- МСС 10 Събития след датата на баланса
- МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети (изменен през май 2008 г.)
II. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
1. Понякога предприятието разпределя активи, различни от парични средства (непарични активи), като дивиденти на собствениците си [1], в качеството им на собственици. В тези ситуации предприятието може също да даде на собствениците си правото на избор да получат или непарични активи, или парични средства. КРМСФО получи искания за насоки за начина, по който предприятието следва да отчете счетоводно тези разпределения.
2. Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) не предоставят насоки за това как предприятието трябва да оценява разпределенията към собствениците си (наричани общо дивиденти). МСС 1 изисква от предприятието да представи подробна информация за дивидентите, признати като разпределения към собствениците, или в отчета за промени в собствения капитал, или в пояснителните приложения към финансовия отчет.
III. ОБХВАТ
3. Настоящото разяснение е приложимо за следните видове нереципрочни разпределения на активи от предприятието към собствениците в качеството им на такива:
а) разпределения на непарични активи (напр. позиции имоти, машини и съоръжения, дейности, както те са дефинирани в МСФО 3, участия в собствеността в друго предприятие или групи, подлежащи на освобождаване, както те са дефинирани в МСФО 5); и
б) разпределения, които дават на собствениците избор да получат или непарични активи, или парични средства.
4. Настоящото разяснение е приложимо единствено по отношение на разпределения, при които всички собственици на един и същи клас капиталови инструменти се третират равнопоставено.
5. Настоящото разяснение не е приложимо по отношение на разпределение на непаричен актив, който в крайна сметка се контролира от едно и също лице или лица както преди, така и след разпределението. Това изключение е приложимо за отделните, индивидуалните и консолидираните финансови отчети на предприятие, което извършва разпределението.
6. В съответствие с параграф 5 настоящото разяснение не е приложимо, когато непаричният актив в крайна сметка се контролира от същите лица както преди, така и след разпределението. Параграф Б2 от МСФО 3 упоменава, че „Група физически лица се считат за контролиращи дадено предприятие, когато в резултат на договорни условия те колективно притежават властта да управляват финансовата и оперативна политика на това предприятие така, че да извличат ползи от неговите дейности“. Следователно, за да бъде едно разпределение извън обхвата на настоящото разяснение въз основа на това, че едни и същи лица контролират актива както преди, така и след разпределението, група от индивидуални акционери, получаващи разпределението, трябва да има в резултат на договорни споразумения такава крайна колективна власт върху предприятието, извършващо разпределението.
7. В съответствие с параграф 5 настоящото разяснение не е приложимо, когато предприятието разпределя част от участията си в собствеността на дъщерно предприятие, но запазва контрола върху него. Предприятието, извършващо разпределение, което води до признаване от страна на предприятието на неконтролиращо участие в неговото дъщерно предприятие, отчита счетоводно това разпределение в съответствие с МСФО 10.
8. Настоящото разяснение разглежда единствено счетоводното отчитане от страна на предприятието, което извършва разпределението на непаричния актив. То не разглежда счетоводното отчитане от страна на акционерите, които получават това разпределение.
IV. ВЪПРОСИ
9. Когато предприятието декларира разпределение и има задължение да разпредели съответните активи на собствениците си, то трябва да признае пасив за задължението за изплащане на дивиденти. Следователно настоящото разяснение разглежда следните въпроси:
а) Кога предприятието трябва да признае задължение за изплащане на дивиденти?
б) Как предприятието трябва да оцени задължението за изплащане на дивиденти?
в) Когато предприятието уреди задължението за изплащане на дивиденти, по какъв начин то трябва да отчете счетоводно каквато и да било разлика между балансовата стойност на разпределените активи и балансовата стойност на задължението за изплащане на дивиденти?
V. КОНСЕНСУС
V.I. Кога да се признае задължение за изплащане на дивиденти
10. Задължението за изплащане на дивидент следва да се признае, когато дивидентът е надлежно оторизиран и вече не е предмет на преценка от страна на предприятието, т.е. на датата:
а) на която декларирането на дивидента, например от ръководството или съвета на директорите, е одобрено от съответния орган, например от акционерите, ако юрисдикцията изисква такова одобрение; или
б) на която дивидентът бъде деклариран, например от ръководството и съвета на директорите, ако юрисдикцията не изисква допълнително одобрение.
V.II. Оценяване на задължението за изплащане на дивиденти
11. Предприятието оценява задължението за разпределяне на непарични активи като дивидент на собствениците си по справедливата стойност на актива, който следва да бъде разпределен.
12. Ако предприятието даде на собствениците право на избор да получат или непаричен актив, или парични средства, то предприятието следва да направи приблизителна оценка на задължението за изплащане на дивиденти, като разгледа справедливата стойност на двете възможности и на свързаната с тях вероятност собствениците да изберат всяка една от тях.
13. В края на всеки отчетен период и към датата на уреждането предприятието извършва преглед и коригира балансовата стойност на задължението за изплащане на дивидент, като промените в балансовата стойност на задължението за изплащане на дивидент се признават в собствения капитал като корекция на сумата на разпределението.
V.III. Счетоводно отчитане на каквато и да било разлика между балансовата стойност на разпределените активи и балансовата стойност на задължението за изплащане на дивиденти, когато предприятието уреди това задължение
14. Когато предприятието уреди задължението за изплащане на дивиденти, то трябва да признае каквато и да било разлика, ако има такава, между балансовата стойност на разпределените активи и балансовата стойност на задължението за изплащане на дивиденти в печалбата или загубата.
V.IV. Представяне и оповестявания
15. Предприятието следва да представя разликата, описана в параграф 14, като отделна позиция по ред в печалбата или загубата.
16. Предприятието оповестява следната обща информация, ако е приложима:
а) балансовата сума на задължението за изплащане на дивидент в началото и в края на периода; и
б) увеличението или намалението в балансовата стойност, призната през периода, в съответствие с параграф 13 в резултат от промяна в справедливата стойност на актива, който подлежи на разпределение.
17. Ако след края на отчетния период, но преди финансовият отчет да бъде одобрен за публикуване, предприятието декларира дивидент за разпределение на непаричен актив, то оповестява:
а) характера на актива, който следва да бъде разпределен;
б) балансовата стойност на актива, който следва да бъде разпределен, в края на отчетния период; и
в) справедливата стойност на подлежащия на разпределение актив към края на отчетния период, ако е различна от неговата балансова стойност, и информацията за използваните за определяне на тази справедлива стойност методи, изисквана съгласно параграфи 93, букви б), г), ж) и и) и параграф 99 от МСФО 13.
VI. ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
18. Предприятието прилага настоящото разяснение с бъдеща дата за годишни периоди, започващи на или след 1 юли 2009 г. Не е разрешено прилагането с обратна сила. Разрешава се по-ранно прилагане. Ако предприятието прилага настоящото разяснение за период, започващ преди 1 юли 2009 г., предприятието следва да оповести този факт, а също и да приложи МСФО 3 (преработен през 2008 г.), МСС 27 (изменен през май 2008 г.) и МСФО 5 (изменен чрез настоящото разяснение).
19. МСФО 10, издаден през май 2011 г., измени параграф 7. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 10.
20. С МСФО 13, издаден през май 2011 г., се изменя параграф 17. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 13.
VII. ПРЕПРАТКИ
[1] Параграф 7 от МСС 1 определя собствениците като притежателите на инструменти, класифицирани като собствен капитал.
