КРСМФО Разяснение 1 - Промени в Съществуващите Задължения за Извеждане от Експлоатация, Възстановяване и Сходните с тях Задължения
I. ПРЕПРАТКИ
– МСС 1 Представяне на финансови отчети (както е преработен през 2007 г.)
– МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
– МСС 16 Имоти, машини и съоръжения (както е преработен през 2003 г.)
– МСС 23 Разходи по заеми
– МСС 36 Обезценка на активи (както е преработен през 2004 г.)
– МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи
– МСФО 16 Лизинг
II. ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ
1. Много предприятия имат задължения за демонтаж, преместване и възстановяване на имоти, машини и съоръжения. В настоящото разяснение тези задължения се наричат „задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения“. Съгласно МСС 16 себестойността на позиция от имоти, машини и съоръжения включва първоначалната приблизителна оценка на разходите за демонтаж и преместване на актива и възстановяване на площадката, на която е разположен, задължение за което предприятието поема при придобиването на актива или като последствие от използването на актива през определен период за цели различни от производството на материални запаси през този период. МСС 37 съдържа изисквания за оценяването на задълженията за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения. В настоящото разяснение се предоставят насоки за това как да се отчита ефектът от промените в оценяването на съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения.
III. ОБХВАТ
2. Настоящото разяснение се прилага за промени в оценките на съществуващи задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения, които отговарят на следните две условия:
а) признават се като част от себестойността на позиция от имоти, машини и съоръжения съгласно МСС 16 или като част от себестойността на актив с право на ползване съгласно МСФО 16; и
б) признават се като задължение за провизия, съгласно МСС 37.
Например задължение за извеждане от експлоатация, възстановяване или сходно с него задължение може да съществува за извеждане от експлоатация на машини, възстановяване на нанесените щети на околната среда в добивната промишленост или преместване на съоръжения.
IV. ВЪПРОС
3. Настоящото разяснение се отнася за това, как трябва да се отчита ефектът от следните събития, които променят оценката на съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения:
а) промяна в приблизителната оценка на изходящия поток ресурси, съдържащи икономически ползи (например парични потоци), който е необходим за уреждане на задължението;
б) промяна в текущата дисконтова норма, базирана на пазара, както е определена в параграф 47 от МСС 37 (включително промени във времевата стойност на парите и специфичните за пасивите рискове); и
в) увеличение, което отразява времевия дисконтов фактор (което също се нарича дисконтиране).
V. КОНСЕНСУС
4. Промените в оценката на съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения, които са възникнали в резултат от промени в приблизителната оценка на разположението във времето, сумата на изходящия поток ресурси, съдържащи необходимите за уреждането на задължението икономически ползи или промяната в дисконтовата норма, се отчитат съгласно параграфи 5 – 7, представени по-долу.
5. Ако съответният актив се оценява, като се използва моделът на себестойността:
а) в съответствие с буква б) промените в задължението се добавят към или се приспадат от себестойността на съответния актив през текущия период;
б) приспаднатата сума от себестойността на актива не надвишава неговата балансова стойност. Ако дадено намаление на задължението надвиши балансовата стойност на актива, остатъкът се признава незабавно в печалбата или загубата;
в) ако корекцията води до добавяне към себестойността на актива, предприятието обсъжда дали това е индикация, че новата балансова стойност на актива може да не е напълно възстановима. Ако има такава индикация, предприятието тества актива за обезценка, като прави приблизителна оценка на неговата възстановима сума и отчита всички загуби от обезценка съгласно МСС 36.
6. Ако съответният актив се оценява, като се използва моделът на преоценка:
а) промените в задължението променят преоценъчния излишък или дефицит, които преди това са признати за този актив, така че:
i) намаление на задължението трябва (съгласно параграф б)) да се признае в друг всеобхватен доход и да увеличи преоценъчния излишък в рамките на собствения капитал, освен ако не се признава в печалбата или загубата доколкото възстановява обратно преоценъчен дефицит на актива, който преди това е бил признат в печалбата или загубата;
ii) увеличение на задължението се признава в печалбата или загубата, освен когато се признае в друг всеобхватен доход и намали преоценъчния излишък в рамките на собствения капитал, до степента на всяко кредитно салдо на преоценъчния излишък във връзка с този актив;
б) в случай че намалението на задължението надвишава балансовата стойност, която е щяла да бъде призната, ако активът е бил оценен по модела на себестойността, остатъкът от намалението винаги се признава в печалбата или загубата.
в) промяната в задължението е индикация, че може да се наложи активът да бъде преоценен, така че балансовата стойност да не се различава съществено от тази, която е щяла да бъде определена при използването на справедливата стойност към датата на счетоводния отчет за финансовото състояние. Всяка такава преоценка трябва да се взема предвид при определяне на сумите, които да се признаят в печалбата или загубата или друг всеобхватен доход съгласно а). Ако е необходима преоценка, всички активи от тази група трябва да се преоценят.
г) МСС 1 изисква оповестяване в отчета за всеобхватния доход на всеки компонент на друг всеобхватен доход или разход. За да се спази това изискване промяната в преоценъчния излишък, възникваща от промяна в задължението, се идентифицира отделно и се оповестява като такава.
7. Коригираната амортизируема сума на актива се амортизира през полезния му живот. Поради това, след като е изтекъл срокът на полезния живот на съответния актив, всички последващи промени в задължението трябва да се признават в печалбата или загубата в момента на тяхното възникване. Това се прилага съгласно модела на себестойността и модела на преоценка.
8. Периодичното разгръщане на дисконта се признава в печалбата или загубата като финансов разход при неговото възникване. Не е позволена капитализация съгласно МСС 23.
VI. ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
9. Предприятието прилага настоящото разяснение за периоди, започващи на или след 1 септември 2004 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага настоящото разяснение за период, започващ преди 1 септември 2004 г., то оповестява този факт.
9А. МСС 1 (както е преработен 2007 г.) изменя терминологията, използвана във всички МСФО. Освен това, той изменя и параграф 6. Предприятието трябва да прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2009 година. Ако предприятието прилага МСС 1 (преработен 2007 г.) за един по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период.
9Б. С МСФО 16, издаден през януари 2016 г., се изменя параграф 2. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 16.
VII. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
10. Промените в счетоводната политика се отчитат съгласно изискванията на МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки [1].
VIII. ПРЕПРАТКИ
[1] Ако дадено предприятие прилага настоящото разяснение за период, който започва преди 1 януари 2005 г., то спазва изискванията на предишната версия на МСС 8, озаглавена „Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика“, освен ако не прилага преработената версия на настоящия стандарт за този по-ранен период.
