Заетостта у нас е концентрирана в големите икономически центрове

Мнозинството от работещите българи в активна възраст – от 15 до 64 г., е струпано в големите икономически центрове, показват изчерпателните данни от Преборяване’21, цитирани от ИПИ.

В София към есента на 2021 г. броят на работещите българи е бил 629 хиляди, в Пловдив – 144 хиляди, във Варна – 43 хиляди, като това са единствените три общини, в които заетите надхвърлят 100 хиляди души. Челната десетка се допълва от Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Сливен, Перник и Пазарджик, но само първите три поддържат над 50 хиляди заети.

Наблюдават се обаче големи различия между местните пазари на труда. По коефициент на заетост лидер отново е столицата със 75% заетост сред населението в посочената възраст, а сред водещите пет общини се нареждат също Трявна, Костинброд, Сливница и Пирдоп. С много висока заетост са и Божурище, Елин Пелин и Горна Малина – те са в непосредствената индустриална периферия на София, което показва, че столицата и свързаните с нея малки общини формират най-силния и динамичен пазар на труда в страната. Сред по-големите градски общини заетостта е 70% в Габрово и по 69% в Пловдив, Варна и Велико Търново, 68% в Русе и по 67% в Стара Загора, Бургас и Шумен.

В повечето общини делът на неактивността (броят и разпределението на хората в трудоспособна възраст, които нито работят, нито активно търсят работа) надхвърля 1/3 от трудоспособните. Най-висок е делът на неактивните в Макреш (71%). Видими струпвания на общини с висок дял на хората, изпаднали от пазара на труда, има на няколко места в страната – около Ловеч, Кърджали, Разград, Шумен и Сливен. Обратно, зоните с нисък дял на неактивните са в периферията на София, около Габрово и Стара Загора, както и в Смолянско.

Като абсолютна стойност най-много неактивни има в големите градове – 179 хиляди души в столицата, по 54 хиляди във Варна и Пловдив и 35 хиляди в Бургас. От НСИ уточняват, че би намалял броят на неактивните в големите градове (и особено тези с университети), ако в изследването не влизаше населението над 15-годишна възраст, значителна част от което не е на пазара на труда, защото участва в образованието – училищно или висше.